Читать «Неизчезваща» онлайн - страница 275

Вследствие на опита за покушение от умствено неуравновесен младеж Пси, Президент Грей бе закаран до болница в залива, където бе прегледан от лекарите. Тъй като по време на атаката е носел жилетка от Кевлар, той е претърпял само синини на корема и две счупени ребра. Веднага след като бе изписан от болницата, той направи следното изявление:

Днес ние получихме потвърждение на два смущаващи доклада на тайните служби, които се надявах да са само слухове. Първо, че Федералната коалиция и нейните последователи са в джоба на терористичната организация Детската лига и заедно те са създали програма, която промива децата ви -същите, които са успели да откраднат от животоспасяващите рехабилитационни лагери, - за да станат войници. Да се бият и да убиват с настървеност, която е толкова нечовешка, колкото и способностите, които притежават. Като не виждах друга алтернатива, аз незабавно заповядах въздушно нападение срещу центъра на тези организации - Лос Анджелис.

Тези атаки бяха насочени и предвидени да минимализират щетите сред цивилните. Не скърбете за загубата на тези осъдителни човешки същества. В процеса на човешката история е имало времена, в които е имало необходимост от огън, за да се изгори дебнещата зараза. Сегашните времена са такива. Това е единственият начин, по който отново можем да изградим нацията си - при това, по-силна отпреди.

- Забравил е частта с Бог да поживи Америка - измънка Лиъм, докато мачкаше хартията.

Зад нас се чу изстрел. Завъртях се и хванах ръката на Лиъм, за да го принудя да застане зад мен. Агентите бяха оформили кръг около нещо - някой - от отсрещната страна на реката. Мъжете и жените, които бяха въоръжени, бяха изкарали оръжията си. И се бяха прицелили.

- Каква е тази шега? - издиша Лиъм зад мен. Вида на практика изкрещя от ярост, докато тичаше към групата агенти по-бързо, отколкото ние можехме да я стигнем.

Повечето от тях бяха наясно да се отдръпнат от пътя на Синьото момиче, което прекъсна кръга, но само Коул бе достатъчно глупав, за да се опита да я спре от това да разкъса гърлото на Кланси Грей.

- Как? - крещеше тя, докато се вклиняваше сред децата и агентите и си проправяше път напред. - Как?

Кланси бе мръсен - покрит с канални нечистотии, прах и кръв, които се бяха втвърдили около подутите му нос и очи. Но дори и избутан на ръце и колене, той пак успяваше да изглежда самодоволен. Предизвикателен.

За първи път забелязах отворената зад него врата. Тя бе директно от другата страна на изхода, през който бяхме преминали ние - на противоположния бряг, скрита в мъртвата точка на една от опорните колони, под пласт ярки графити.

Кланси се изсмя тихо и без всякакъв хумор.

- През канала в банята на момчетата - тъмните му очи срещнаха моите. - След като ми се наложи да разбия шкафа.

- Така ли бе планирал да излезеш? - запитах го аз. - След като вземеше каквото ти бе нужно от офиса на Албан?

Кланси повдигна рамене, без да се притеснява особено от пистолетите, насочени към лицето му.