Читать «Неговата страхотна любима» онлайн - страница 63

— Ох, хванахме го! — извика Фентън Труман.

Джери Грей продължи да го гледа безизразно.

— Вече няколко пъти го хващахме!

— Този път обаче няма грешка! — въодушеви се Фентън Труман.

Но Джери Грей само го изгледа укорително и продължи напред. Всички тръгнаха след него, а Чарли от Чикаго пое водачеството.

След четири часа срещнаха и Юби. Мършавият мъж с набраздено от едра шарка лице ги чакаше на обграден с тръстика полуостров, чиято почва застрашително се залюля под копитата на конете.

— Къде е онзи кучи син? — попита дрезгаво Джери Грей и слезе от коня си.

— На половин миля пред нас! — отговори мъжът. Когато говореше, адамовата ябълка на врата му бързо подскачаше. — Ако не се лъжа, последният им кон е затънал в блатото и преди малко го застреляха. Поне ми се стори, че чух изстрел.

— Тогава тръгваме след него! — изсъска Джери Грей, пълен с гневна решителност.

Мъжът с белезите от едра шарка го изгледа изненадано.

— Искате да се удавите ли, сър? Онзи мръсник няма какво друго да прави, освен да се върне назад. Няма как да мине през тресавището.

— Ти можеш ли да ми гарантираш това? — изгледа го изпитателно Джери Грей.

— Разбира се, сър, сто процента!

Джери Грей вдигна десния си показалец:

— Внимавай какво говориш!

— Въпреки това ви го гарантирам!

14.

Пат стоеше до гърдите във вода и продължаваше да затъва. С разширени от уплаха очи, тя гледаше Ласитър, сякаш го молеше за помощ. Той й хвърли ласото си и с помощта на Джерико успя да я измъкне на сухо и твърдо място. Пат беше мокра. Косите й висяха на кичури и от тях капеше вода. Блузата й беше станала съвсем прозрачна и през нея ясно личаха красивите й гърди с тъмнокафяви зърна. Беше полумъртва от изтощение и нямаше сили дори да заплаче.

— Трябва да се върнем обратно — обади се Рой Джордж.

Джерико само се изсмя и се обърна към него:

— Искате да се озовем право в ръцете им, нали? Няма да стане. Ей сега ще преминем. Не се оставяйте да ви заблуждава този бандит, Ласитър!

Ласитър и не мислеше да се връща. Не му беше за първи път да се доверява изцяло на стария мърморко. Той изтри косите на Пат с кърпа, притисна я до себе си, целуна я нежно и й помогна да се изправи.

Джерико тръгна напред. Крачка по крачка. Бандитът мълчаливо го последва. Ласитър закрачи внимателно след тях, подкрепяйки Пат.

Беше направил голяма грешка, че тръгна с файтона, вместо на коне. Ласитър искаше Пат да се чувствува удобно, но тази дива земя не прощаваше и най-дребните грешки. Даже обратното!

Докато пътуваха по шосето, Ласитър не беше успял да се отърве от съгледвачите на Мерлин. Никъде не можа да им устрои засада. Тъкмо излязоха от шосето и Джерико счупи колата. Но би било несправедливо да обвинява за всичко стария слуга.

Бандитите ги следваха по петите. Успяха дори от голямо разстояние да застрелят два коня! Третия си кон загубиха в тресавището. Оттогава всички трябваше да вървят пеш.

Цялата шайка на Джери Грей ги беше последвала в тресавището. Без коне! Те също се придвижваха много трудно и сигурно щяха да затънат някъде, ако не се водеха по следите на Ласитър. Джерико познаваше тия места, но по този начин той преведе и преследвачите през блатата.