Читать «Неговата страхотна любима» онлайн - страница 60

Мерлин и петима мъже ги чакаха на стълбището. Някои се усмихнаха подигравателно, като видяха странната двойка.

— Махнете тия убийци! — заповяда остро Пат. — Пред къщата ни чака файтон. Качваме се и заминаваме. Само някой да стреля, и с него е свършено! Мога и много по-добре!

Старият бандит въздъхна.

— Мерлин, няма смисъл, поне засега! Аз съм в ръцете й и револверът е опрян в гърба ми. Затова не ми остава нищо друго, освен да отида с нея. Нали тя не е онзи Ласитър, който отвлече Фикс Касиди?

— Не — отговори Мерлин, обърна се и бързо закрачи надолу.

Мъжете заслизаха след него, като непрекъснато се обръщаха назад към Пат.

Тя се огледа. Като не видя никой наблизо, тръгна надолу с Рой Джордж. В салона също нямаше никой. През портала се виждаше файтонът. Капакът на сандъка все още беше затворен. На капрата седеше Джерико и държеше в ръка юздите и камшика.

Пат решително преведе Рой Джордж през салона навън. Като излязоха на верандата, зад тях се промъкнаха сенки. Джерико я изгледа укорително.

Тя качи Рой Джордж на седалката и почука три пъти с револвера по капака на сандъка.

Капакът моментално се надигна и от сандъка изскочи Ласитър. Той веднага забеляза седящия във файтона Рой Джордж, както и револвера в ръката на Пат. Обърна се към къщата и видя мъжете, които ги наблюдаваха, притиснали носове към стъклата на вратите и прозорците.

Появата му май беше доста глупава. Затова бързо отвърза кафявия си кон и се метна на седлото. В този миг Джерико подкара конете към голямата порта. Ласитър потегли след файтона с пушка в ръка. Пазачът вдигна бариерата, но усети каква е работата едва когато колата изтрополи покрай него и видя Пат с револвер в ръка. Но беше вече късно — той така си и остана да зяпа след тях. Ласитър вдигна пушката за поздрав.

— Оле, мучачо! — извика той и подкара коня в галоп, та да не изостава от файтона.

Постовете на пътеката изобщо не си направиха труда да станат. Те си почиваха под едно дърво и пушеха. Когато файтонът мина покрай тях, те им помахаха с ръце. После учудено изгледаха Ласитър, но явно не можаха да го познаят.

Браво на Пат! Със своята решителност тя беше успяла да обезвреди цялата тази банда!

Джерико се чувствуваше неудобно, затова подкара конете в галоп. Колата устремно се понесе надолу към шосето.

Като стигнаха пощенския път, те завиха на север. Целта им беше Дрейгъртаун. След няколко минути Ласитър установи, че ги преследват, но беше предвидил това. Бяха двама ездачи, които ги следваха от разстояние.

Ласитър веднага реши, че трябва да се отърве от тях, както той си знаеше, но трябваше да изчака подходящ терен, за да им устрои засада.

Само след един ден Джери Грей пристигна с хората си в ранчото на Блек Бът. При Лоланд беше намерил само трима мъртъвци. Това беше най-лошото, което можеше да се очаква. А го чакаха и още по-лоши неща.

Вече не бяха в пълен състав. Преследването на Ласитър и торбата с парите му беше струвало осем души. Четирима от тях бяха мъртви, другите — ранени. На тях вече не можеше да разчита и трябваше да ги остави да се лекуват. Само метисът Брикс, Фентън Труман и Акулата Роуланд бяха с него.