Читать «Небесните господари - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 469

— Трябваше да направя това, докато все още ми се искаше — каза Джан и разтри изтръпналата си ръка.

Епилог

Джан седеше на брега а шестмесечното бебе на Айла шаваше в скута й. Айла го нарече Лон в памет на покойния си баща. Лон Хедън — старши бе починал скоро след онзи бурен период преди година и половина. Така че се отърва от „промяната“, както всички я наричаха…

„И досега съм си същата“, каза си Джан. Казваше си го по няколко пъти всеки ден. Казваше си същото от деня, когато научи, че вирусът е вътре в нея. Месеци наред след това заспиваше с мисълта, че на сутринта може да се събуди съвсем друг човек. И когато се събуждаше, лежеше и бавно прехвърляше в себе си своите чувства, опитвайки се да открие разликите. Никога не успяваше. Но…

— Здрасти, Джан!

Тя погледна през рамо. Майлоу идваше към нея по брега. Носеше само шорти и тялото му, някога бледо, беше станало тъмнокафяво.

— Здрасти, Майлоу — каза тя.

Той седна на пясъка до нея, погъделичка Лон по петата, от което бебето започна да рита, и каза:

— Прекрасен ден, а!

— Нима всеки ден не е прекрасен тук? — кисело отвърна Джан.

Майлоу се разсмя.

— Още се бориш значи.

Тя не отговори.

— Някой ден ще приемеш неизбежното. И ти мина през „промяната“ като всички нас. Вече не си същата.

— Същата съм — каза Джан.

— Ами погледни мен — накрая и аз се примирих. Но пък и моята „промяна“ беше най-рязката от всички. Разликата между предишното ми „аз“ и сегашното е прекалено голяма, за да се правя, че не я забелязвам.

— Да, признавам, че ти наистина стана друг, Майлоу — уморено каза Джан. — Вече не си… — Тя се запъна.

— Чудовище ли? — подсети я той и се закиска. — Не се притеснявай, знам какво щеше да кажеш. Когато си спомня как мислех преди и как се отнасях към хората, направо се треса от ужас. И все пак, някаква малка част от мен още недоволства от тази „промяна“. Презирам се, какъвто бях преди, но знам, че онова беше истинското ми „аз“. Сегашната ми личност е резултат от намесата в моите гени от страна на онази проклета програма. Но недоволството ми бързо избледнява и скоро няма да ми пука. И с тебе ще се случи. След време никой от нас няма да съжалява. — Той сви бронзовите си рамене.

— Но на мен ми пука. И винаги ще бъде така — каза Джан. — Можеш ли да кажеш искрено, че забелязваш каквато и да е промяна в личността ми?

— Не, поне от пръв поглед — призна той.

— Виждаш ли! — тържествуващо възкликна Джан.

— О, не ставай упорита, сигурно забелязваш сама дребни разлики?

Тя тръсна глава. Бебето се уригна.

— Как върви с Робин? — попита Майлоу.

— Чудесно. Защо?

— Обикновено любопитство. Значи връзката ти с него е същата?

— Разбира се! — каза тя, но не звучеше убедително.

Майлоу веднага се възползва от това.

— Не е така, нали? Защото и двамата вече не сте същите хора. Няма я вече предишната страст. О, не отричам, все още сте привързани един към друг и се любите, но го няма онзи огън.

— Всяка сексуална връзка прегаря по малко с времето — каза Джан.