Читать «Небесните господари - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 15

— Би трябвало да ти е ясно. Моя дъщеря си. Ако опитът ми да разруша Небесния господар се провали днес, важно е моята дъщеря да участва в последното действие на бунта. Ти ще отмъстиш не само за Минерва, но и за честта на твоята майка.

Джан се вгледа в очите на майка си и разбра, че няма никакъв шанс да я убеди. Но докато я заливаше отчаянието, хрумна й един начин.

— Майко — каза бавно тя, — ако атаката не успее и дори оцелея след възмездието на Небесния господар, и даже ме качат в него като затворничка, как бих могла да укрия това от Небесните войни?

Тя вдигна бомбата нагоре.

— Знаеш ли колко внимателно претърсват чувалите със зърното, преди да ги изтеглят в Небесния господар. Те сигурно ще открият и това в дрехите ми.

Лявата буза на Мелиса се разкриви от тик. Тя каза:

— Няма да бъде в дрехите ти, ще бъде в тебе.

— Да не искаш да го глътна? Но…

— Не се прави на тъпачка! — отряза я Мелиса. — Малко да помислиш и ще се сетиш как да го скриеш в себе си.

Джан едва не изтърва цилиндъра, но се сети, че е бомба и успя да го задържи. Вълна от омерзение премина през нея, докато го разглеждаше. Сега виждаше този предмет по съвсем различен начин.

— Не мога…

— Ще го направиш като всички останали, избрани да пренесат незабелязано тези устройства в Небесния господар. Съмнявам се някой от Небесните войни да се сети за такова интимно претърсване, но дано никой от тях не се опита да те изнасили.

— Майко! — задави се Джан, потресена от гласното изговаряне на подобна върховна непристойност.

Мелиса се наведе към нея и я сграбчи за раменете.

— Джан, не можеш да си позволиш капризи. Трябва да приемеш фактите. Това е война. Което в нормални времена е по-добре да не се казва или даже да не се мисли, сега трябва да го срещнем лице в лице. Вече не си дете!

— А ти вече не си ми майка.

Не искаше да изрече тези думи, но те сами се изплъзнаха, още щом се появиха в мислите й. Не се учуди, когато бузата й изтръпна от удара на Мелисината ръка. Очите й натежаха от сълзи. Искаше да се извини, да помоли майка си за прошка, но сега не можеше да отвори уста.

— Отивай в банята и направи каквото ти казах. Веднага! — гласът на Мелиса трепереше от едва сдържан гняв или от трудно поносима болка.

Без да каже дума, Джан стана от масата и отиде в банята…

Докато стоеше в напрегнато очакване на покрива на кръчмата, усещаше бомбата — неудобна и тежка. Почти й прилошаваше от нея. Искаше да я захвърли, още щом Мелиса излезе, но се чувстваше толкова виновна заради думите си, че не събра смелост да не се подчини на майка си. И сега, гледайки към далечната фигура, застанала пред платформата, искаше да се втурне към нея и да поиска прошка.

Вместо това тя се изпъна и се обърна към своята група за изстрелването на ракетите — Пола, стражарка от стените, Лайза, която работеше в пекарната, и Питър, мъж. Той все още хвърляше овчи погледи към брадвичката, която му бяха заповядали да носи на пояса си. Това оръжие объркваше Джан. Тя се съмняваше в способността на Питър да го използва, което означаваше, че той ще е безполезен в ръкопашен бой. Но пък и идеята, че той би могъл да го използва, я тревожеше предостатъчно.