Читать «Небесните господари - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 12

Тя се стресна, когато нещо докосна голото й бедро. Оказа се Марта. Шимпанзето успяваше да тича заедно с нея, беше вързало здраво на кръста си чантата с инструменти.

— Марта, уплаши ме.

— Съжалява… Господарке… — задъхваше се то, препускайки на четирите си крайника. — Ти знаеш защо… Тревога?

— Не. Но сигурно е гущер. Много голям.

Оказа се, че Джан е познала. Когато стигнаха стената, видяха, че масивната западна порта е съборена и сред пръснатите парчета лежи чудовищното тяло на едно от гигантските влечуги. Беше се омотало в стоманената мрежа над стената и очевидно само това му беше попречило да влезе в Минерва. От тялото стърчаха арбалетни стрели, но то още се гърчеше и потреперваше. Джан забеляза, че е от вида, който ходи на два крака като хората. И се отличава със свирепостта си.

Тя си пробиваше път през нарастващата тълпа, като търсеше Алза, знаеше че е дежурна на стената тази нощ. Видя я между няколко стражарки. Бяха наобиколили нещо, лежащо на земята. Когато наближи, Джан видя тяло, покрито с окървавена роба.

— Коя е? — попита тя уплашено Алза.

Алза се обърна и я погледна потресено. Отначало като че не позна Джан, после погледът й се изясни и тя каза:

— О, това си ти, мъничката ми.

Отново се обърна към тялото на земята.

Умиращото влечуго удари оглушително с опашката си и Джан подскочи уплашено. Докато се обръщаше, видя как стражарка се доближи опасно до звяра и заби стрела в едно от очите му. Той трепна конвулсивно и затихна, макар че гръдният му кош още се повдигаше и отпускаше. Джан погледна към Алза.

— Коя е? — попита пак.

— Карла — каза Алза.

Тя се наведе и леко дръпна надолу напоената с кръв роба. Щом видя какво имаше под робата, Джан усети, че й се гади. Едното око на Карла сякаш я гледаше от смазаното лице. Изведнъж, съвсем нелогично, на Джан й хрумна, че Карла е още жива, даже в този ужасен вид, и усеща всичко, случило се с тялото й. Джан поиска да се втурне с писък към дома си и да се скрие под завивките на леглото, докато светът не стане отново нормален. Докато не стане какъвто беше в детството, когато не беше принудена да вижда такива неща… даже не знаеше, че се случват такива неща. И дори отстъпи крачка назад, преди да се овладее. „Дъщеря си на Мелиса, каза си тя, не бива да се излагаш!“

— Бяхме заедно при портата — обясни Алза, докато покриваше за облекчение на Джан нещото, което преди беше на Карла. — Аз успях да отскоча, но тя остана на поста си. Портата падна и я смаза, когато гущерът нахълта.

— Но какво се случи? — попита Джан. — Защо е връхлетял върху портата? Големите влечуги понякога блъскат стената, но никое не се е държало така преди.

Алза потърка бузата си и Джан видя на нея голям лилав оток.

— Не съм сигурна… но като че преследваше нещо.

— Какво преследваше?

— Видях само за миг, но май беше котка. Черна котка. Голяма. Тичаше точно пред гущера, после отскочи встрани и изчезна.