Читать «Небесната дъга» онлайн - страница 2
Ангел Каралийчев
— Ех, Велке, да беше момче, и нивата щеше да бъде изорана, и царевица щеше да посееш, и дръвца щеше да има кой да ни докара през зимата.
Харно, ама аз бях момиче и не знаех нито с орало да ора, нито дърва да сека. Една вечер срещу Гергьовден, когато мама запали кандилото пред светата куна, аз коленичих и се помолих. И когато вечерта съм заспала, сънувах, че някой се навел над мене и ми шушне на ухото:
— Утре да минеш под небесната дъга!
На другия ден аз отидох да паса кравата на ливадето под Меденото кладенче. Надвечер загърмя силно и рукна проливен дъжд. Аз се сгуших под една върба. Когато облакът замина, погледнах към чешмата и видях дъгата — навела се, смуче вода от коритото. Дойде ми на ума сънят, затекох се, подбрах кравата и я подкарах към чешмата. Минахме и двете под дъгата. Тогава, Велке, аз изведнъж станах момче. Пипнах главата си — калпак, огледах се: на кръста ми червен пояс, а на краката ми — хубави жълти ботуши. Смаях се и се слисах.
— А кравата бе, дядо, тя какво стана?
— Кравата стана вол. Закарах аз вола у дома, разправих на мама какво чудо се случи, па й заръчах:
— Отсега нататък ще ме наричаш Велко, защото съм момче. Къде е ралото?
Стегнах ралото, наточих палешника и на другия ден отидох да ора с двата вола. Засях нивата.
Замисли се дядовата Велкова внучка, чудеше се старото куцо куче пак може момичето да стане момче.
— Дядо бе, кажи — аз да мина ли под дъгата?
— Мини, чедо! — рече старецът.
— Ами ще ми порасне ли брада?
— Ще, ами как.
— Дълга ли бе, дядо?
— Много дълга.
— Колко?
— Три дни, Велче.
— Три дни ли? Чакай, хванах те! — скокна момичето. — Може ли да бъде една брада дълга три дни? Лъжко! Не те е срам, дядо, да ме лъжеш! Не ти прилича.
Дядо Велко стана и взе тояжката си.
— Ами ти защо вярваш, пиле? Де си чувала жена да стане мъж? Хайде сега, ела в градината да видим дали големият дъжд не е удавил мъничките пчели.
Информация за текста
Сканиране: sir_Ivanhoe, август, 2007 г.
Разпознаване и последна редакция: NomaD, август, 2008 г.
Издание:
Ангел Каралийчев. Приказен свят. Том втори, 1982
Издателство „Български писател“, 1982
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9115]
Последна редакция: 2008-09-06 17:40:00