Читать «Не съм бъзла!» онлайн - страница 2

— То е същото — прошепна Сара.

Малкото чудовище изсъска пак и изпълзя през открехнатия прозорец.

Майката остана известно време вцепенена, после се обърна към дъщеря си:

— Какво — „същото“?!

Сара не отговори. Майка й я хвана за раменете и я раздруса почти истерично.

— Какво „същото“? Какво беше това? Къде си го виждала? Кажи ми!!

Момичето известно време гледаше през нея, после заплака.

— Аз… не исках. Но те казаха, че съм бъзла.

— Къде си ходила и какво си правила?

— Отидох с приятелите ми в изоставената къща. Казаха, че имат да ми показват нещо и че ако мина някакъв тест, ще мога да участвам в тайния им клуб. Там ми показаха още две като това нещо и казаха, че трябва да вляза боса при тях. Като ги видях какви са, не исках, но те казаха, че не са опасни и ме наричаха страхливка. Накрая влязох и една от тия гадини ме ухапа по палеца. Мамо, трябваше да го направя — аз не съм бъзла!

Жгтнвмч се доближи до Фхпрлб и потърка пипалата си в неговите. Чудесно! Намериха си подходяща планета; току-що пробваха на вкус най-разпространения бозайник тук и той се оказа превъзходен; скоро и детето им щеше да се присъедини към тях; оказа се, че животните имат някакви инстинкти — малкото женско не позволи да спукат мехура преждевременно и износи детето докрай — изобщо животът тук беше прекрасен! Само да имаше кой да разчисти останките от вечерята, помисли си Жгтнвмч и се загледа с отвращение в празните очни кухини на най-близкия от черепите наоколо.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Публикация: Юлиана Манова, „Времето на Сатаната“ (сборник с разкази), издателство „Весела Люцканова“, 2001 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/491]

Последна редакция: 2006-08-10 20:39:34