Читать «Нашата Земя» онлайн - страница 2

— Живот сред живота. — казваше доктор Милев и вероятно много се гордееше с прекрасната си формулировка.

„…зайчето разбрало, че е закъсняло. Хукнало да бяга, както му приляга…“

Накрая на Кунт му писна и издаде заповед за заминаване, и тогава се случи нещо твърде неприятно — екипажът се раздели. Ние, които петнайсет години обикаляхме заедно космоса в търсене на нови светове и изживявания, сега се разделяхме, защото стотина души усещаха (и аз не ги виня, защото аз чувствах същото), че са открили своята Земя. Не искаха да си тръгнат от единственото място, което ги бе приело радушно и им осигуряваше всичко нужно за воденето на нормален спокоен и най-вече уседнал начин на живот. Бяха се уморили, Кунт го знаеше, затова не се противопостави. Напуснахме планетата, вече бяхме почти само хората пряко подчинени на капитана и няколко авантюристи, които приемаха пътуването като начин на живот, техният дом бе корабната лична стая. Кунт се промени, говореше все по-често за Земята, за това как е живял там, за роднините си, за „вкъщи“.

Веднъж си седях в столовата и пушех цигара, въпреки че причинява рак на белите дробове, вредно е за здравето, лош навик е и е забранено да се пуши в столовата, вратата се отвори и се появи капитан Кунт. Аз се опитах да изгася цигарата и да козирувам едновременно, но още Джером Клапка Джером е знаел, че две неща наведнъж не могат да се направят. В моя случай резултата бе, че си изгорих челото.