Читать «Наследството на Карл Велики» онлайн - страница 2
Стив Бери
— Капитане, от машинното докладват за ограничено изтичане на хидравлична течност.
— Ограничено? — вдигна вежди Малоун. — Точно сега?
— Забелязано е още преди известно време. Искат разрешение да изключат един от клапаните и да подменят съответния маркуч, докато двигателят не работи.
Логично.
— Добре, направете го. Надявам се, че чувам последната лоша новина. — Извърна се към дежурния на сонара и попита: — Нещо пред нас?
— Чисто е — отвърна матросът.
— Течението започва да ни отнася — обади се навигаторът.
— Компенсирай. Но внимавай с тягата.
Внезапно носът на подводницата се наведе рязко надолу.
— Какво става, по дяволите?
— Кърмовите панели са в позиция потапяне! — изкрещя помощникът, скочи и издърпа лоста към себе си. — Не реагират!
— Блаунт! — повиши глас Малоун. — Помогнете му!
Дежурният пред сонара напусна мястото си и хукна към командния мостик. Наклонът се увеличи. Малоун се хвана за пулта, от който изпопадаха всички незакрепени вещи.
— Аврал! — изкрещя той.
Носът продължаваше да се навежда.
— Наклон над четирийсет и пет градуса! — докладва навигаторът. — Спускането продължава. Не можем да го овладеем.
Малоун се вкопчи в пулта, опитвайки се да се задържи на крака.
— Триста метра и продължава!
Цифрите на дълбокомера се въртяха с шеметна бързина. Корпусът на подводницата беше пригоден да издържа дълбочина до деветстотин метра, но дъното се приближаваше прекалено бързо и външното налягане рязко се увеличаваше. При тези условия заплахата от смачкването му ставаше съвсем реална. От друга страна, евентуалният челен сблъсък с океанското дъно също не носеше нищо добро.
Оставаше само един, последен шанс.
— Пълен назад! Опразнете баластните резервоари!
Подводницата се разтърси от аварийно включените електродвигатели. Витлата се завъртяха с пълна сила, а сгъстеният въздух нахлу с грохот в резервоарите, изтласквайки водата от тях. Кормчията държеше руля с две ръце, почервенял от напрежение.
Постепенно подводницата възстанови равновесието си. Носът бавно се повдигна и зае хоризонтално положение.
— Контролирайте изхвърлянето на баласта — заповяда Малоун. — Задръжте в неутрално положение. Не искам да тръгнем нагоре.
Навигаторът бързо изпълни командата.
— Разстояние до дъното?
Блаунт се върна на мястото си.
— Седемдесет метра — докладва той.
Малоун погледна дълбочинния индикатор. Седемстотин и четирийсет метра. Корпусът поскърцваше от външното налягане, но се държеше. Премести очи върху уредите, отчитащи нередностите в баласта. Всички светеха в зелено, което означаваше, че клапаните и прекъсвачите са затворени. Най-накрая една добра новина.
— Заход към дъното — заповяда той.
Едно от големите предимства на този модел подводници беше способността им да лягат на морското дъно. Тя се дължеше на специалните подобрения при изграждането им, включително допълнителните възможности на стабилизиращата система, чието действие току-що бяха изпитали.
Корпусът меко докосна дъното. Мъжете на командния мостик се спогледаха, но не казаха нищо. Не беше нужно, тъй като Малоун прекрасно знаеше какво им минава през главата.
