Читать «Наричай го „господарю“» онлайн - страница 5

— Това е пойна птичка, господарю — отвърна Кайл. — Ние я наричаме кос, обитава гъстите гори и закътаните шубраци: Чуйте я!

Той протегна ръка към юздата на сивия кон и спря равномерния ход на двете животни. В неочаквано настъпилата тишина някъде отдясно се раздаде звънкият, сребрист глас на птица, в който дълго преливаха усилващи се и затихващи тонове, додето накрая съвсем замря. Едно мигновение принцът стоя загледан в Кайл, после се отърси от вцепенението си и се върна към реалността.

— Интересно — рече той. Взе в ръце поводите на коня си, които Кайл беше отпуснал и те отново потеглиха. — Разказвай ми още.

В продължение на повече от три часа, докато слънцето не застана високо горе по пладне, те яздиха през гористите хълмове, а Кайл назоваваше всяка птица, животно и насекомо, дърво или скална порода. Принцът слушаше, ту отвличайки се, ту прекъсвайки го, но все пак с внимание. Но когато слънцето стигна зенита си, концентрацията му отслабна.

— Достатъчно — каза той. — Кога ще спрем да обядваме? Нима наблизо няма никакви селища?

— Има, господарю — отговори Кайл, — минахме покрай няколко.

— Така ли? — взря се в него принцът. — А защо досега не влязохме в някое от тях? Къде ме водиш?

— Никъде, господарю. Вие поехте инициативата, аз само ви следвам.

— Аз? — Принцът сякаш едва сега осъзна, че главата на коня му непрекъснато се намираше пред тази на жребеца. — Е, да, разбира се. Но дойде време за обяд.

— Добре, господарю — съгласи се Кайл. — Елате с мен.

Той препусна по склона. Принцът веднага го последва.

— А сега ме чуй — рече младежът, когато се изравниха, — и ми кажи дали правилно съм схванал всичко. — И за голямо учудване на Кайл той започна да повтаря, почти дума по дума, казаното от него. — Запаметих ли получените от теб сведения?

— Напълно, господарю — потвърди Кайл, а принцът го изгледа високомерно.

— Ти би ли могъл така? А, Кайл?

— Да — каза той, — но това са неща, които винаги съм знаел.

— Виждаш ли? — Принцът се усмихна. — Това е разликата между нас, добри ми Кайл. На теб ти е бил необходим цял един живот, за да усвоиш тези неща, а аз загубих само няколко часа, за да науча за тях толкова, колкото и ти.

— Не съвсем, господарю. По-малко — отвърна Кайл бавно.

Принцът премигна и направи полупренебрежителен, полураздразнен жест с ръка.

— Вероятно малката част, която е останала, не е толкова важна — заяви той.

Склонът свърши. Те прекосиха една лъкатушна долина и излязоха пред някакво селце. Докато минаваха през горичката край селището, чуха музика.

— Какво е това? — Принцът се изправи на стремената. — Защо танцуват?

— Там има бирария на открито, господарю. А днес е събота — почивен ден.

— Чудесно. Ще отидем при тях да се нахраним.

Те влязоха и си намериха маса далеч от танцовата площадка. Келнерката, която дойде да вземе поръчката им, бе млада и хубавка. Принцът лъчезарно се усмихваше, докато и тя не му се усмихна, после леко смутена побърза да се оттегли. Когато донесоха ястията, принцът лакомо се нахвърли върху тях, след което изгълта халба и половина бира. Кайл хапна умерено и изпи чашка кафе.