Читать «Напаст божия» онлайн - страница 4

И едно глухо неверие се роди между млади и стари. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Свещеникът, уморен и разочарован, заряза литии и водосвет. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи:

— Бог не е милостив — не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото — да прокълнем и да умрем.

Информация за текста

За пръв път публикуван в сп. Общо дело, II, кн. 3, ноември 1901, с. 43–44, под заглавие „Напаст Божия. Очерк. От Елин Пелин“ и означение накрая: с. Байлово. Сам Елин Пелин си спомня през 1949: „По тия времена там, в това «Общо дело», напечатах първия си разказ, който в сериозно списание се напечата. Той е «Напаст божия»“ („Как пиша“). Разказът е непосредствено отражение на неволята в родното му село през засушливите години у нас по време на острата аграрна криза в света 1897–1901. За непосредствения повод на разказа Елин Пелин си спомня: „В моето село се появи една болест — дифтерит по децата — и през едно лято умряха 50 деца бързо, за два месеца. Мене ме нямаше там. Връщам се в село. Научих каква е работата и почнахме с някои хора да се питаме: какво е това. Лекар нямаше. Имаше един арменец, околийски лекар в Новоселци. Обаче тази болест беше пламнала по всички села — инжекциите бяха известни — и той не смогваше да отиде да лекува хората. Там по-будните селяни се събрахме да видим какво става, отгде иде тая зараза. Хората се научиха да се пазят, да се не сношават едни с други. Отгде иде тая работа? Но хората живееха малко примитивно. Имаше един кладенец, който не беше изграден, а една много голяма коруба от дърво беше бутната в земята и той се пълнеше с вода. От тоя кладенец наливаха вода много хора. И си наливат съдовете, които носят на кобилици. Взел менчето, като дойде, върже го за нещо, бръкне — не беше дълбоко, — налее го, сипе си. Рекохме да не е от това нещо тази болест, да не иде оттам тази зараза. Защото действително беше ужасно нещо: 50 деца в едно малко село бързо-бързо отидоха. И мислехме. И аз, който тогава четех, имах възможност да чета медицински книги и списания, които ми попадаха, и ходех и в София като по-будно момче в селото, предполагах, че заразата иде от кладенеца. И поисках да бъде затворен тоя кладенец. Ако може да прекратят да наливат от него вода. Най-после обявиха да не наливат от него вода. Добре, ама хората невежи: «Е, от водата ще ни дойде болестта!» Не слушаха. Някои послушаха, но не всички послушаха. Тогава се принудиха да поставят човек да им казва да не наливат от тая вода. — От този случай ми хрумна на мене пък разказа «Напаст божия». Та разказът аз го напечатах в «Общо дело» тогава. Митишев ми го взе, намери го за добър и интересен“ („Как пиша“). Включен с доста поправки в Разкази, т. I, 1904, с. 110—116, и с незначителни промени в следващите издания на първия том. Наново преработен от автора за Съчиненията от 1938. Сцената на скарването между попа и Младен е силно съкратена още при първото издание на Р — премахнат е в нея чуждият на общия тон на разказа гротескно-хумористичен елемент. Премахната е още в първото издание и сантименталната сцена на помирението на Младен с баща му. На мястото на зачеркнатия текст е написан съвсем нов. — Наред с тия изчиствания на странични моменти, чрез което разказът става много по-стегнат, по-напрегнат, още при първото му включване в книга са направени редица по-големи и по-малки поправки — смислови, стилистични, езикови, в пунктуацията, правописни. Напр. „сякаш самодиви прелетяха над селото“ става „сякаш зли духове прелетяха над селото“; „и черковната камбана всяка сутрина почна да разнася ледния си език над загриженото селце“ става „и черковната камбана всяка сутрина почна да разнася медния си ек над…“; „болестта се разнася чрез селския излак“ — „болестта се разнася от поповия излак“.