Читать «Накъде е тръгнал светът» онлайн - страница 3

Старата Янечкова строго стисна устни:

— То да бяха само бизони — отрони тя след малко.

— Че какво друго? — попита дядото.

— Ами нищо — въздържаше се Янечкова, — срам ме е да го кажа… Знаеш ли — реши се тя изведнъж, — тая сутрин намерих… в пещерата… парче от мамутски бивен. Изрязан като… като гола жена. И гърди, и всичко си има, разбираш ли?

— Не думай — смая се старецът. — Че кой го е изрязал?

Янечкова възмутено сви рамене:

— Де да знам. Трябва да е някой от младите. Аз я хвърлих в огъня, но… Ей такива гърди имаше! Тфю!

— …Е, бива, бива, ама чак толкова — едвам можа да каже дядо Янечек. — Каква извратеност! Знаеш ли, така е само защото са се хванали за кокала! Такива мръсотии на нас никога и през ума не са ни минавали, те, тия неща, от кремък не могат и да се изрежат. — Ето накъде отива работата! Това са те, техните изобретения! Все ще измислят разни работи, все ще правят нововъведения, докато провалят и унищожат всичко — И ще видиш — в пророческо изстъпление извика първобитният човек Янечек, — тя, тая работа, дълго няма да кара!

Информация за текста

Karel Capek

1932

Сканиране, разпознаване и редакция: К. Ч.

Издание: