Читать «Най-честните» онлайн - страница 2

— Събрах ви — рече кметът — да ми посочите между вас четири души най-честни и най-почтени, които ми са нужни за съвет и съдействие. Изкажете се добросъвестно и посочете ми тия необходими за моята работа лица.

Поразшаваха се селяните, попрокашля се някой оттук-оттам, поспогледаха се и замълчаха с наведени лави.

— Моля ви се, господа, изкажете се — настоя кметът.

Мълчание.

— Не се стеснявайте, господа. Пак мълчание.

— Кой иска думата?

От страна при вратата се обади един младеж:

— Да кажа аз, господин! кмете.

— Кажи.

— Какво да кажа, господин кмете? Кой кого може да признае за честен? Питайте ни да посочим най-големите вагабонти — да го направим отведнъж, а за най-честни — мъчна работа. Досега най-честни в селото минаваха бай Иван и бай Стоян — те ни водеха, те ни караха, за тях се биехме, за тях се трепехме. Аз предлагам тях да изберем.

— Верно, верно — завикаха събраните и душите им се поотпуснаха.

Бае Иван и бае Стоян бяха избрани единодушно.

Информация за текста

Набиране: Георги Величков

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5410]

Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00