Читать «Най-добрият човек, когото познавам» онлайн - страница 2

Деница млъкна. Майка й също не казваше нищо.

— Мамо, тате не искаше съвсем да го убие, нали?

— Да, Дени… не искаше.

— На тати му беше мъчно, че крадат колата, нали?

— Да…

— Мамо, какво щяха да направят на крадеца, ако го бяха хванали полицаите?

Майката не се поколеба в искреността си:

— Щяха да го пуснат на другия ден!

— Значи сега на света има един крадец по-малко?

— Да, но… — Деница не я остави да довърши:

— Разбирам, мамо, ще го чакаме да си дойде. Колко още остава?

— Около двадесет години, Дени.

— Нищо, ще го дочакаме. А следващият път като му отидем на свиждане, ще му разкажа за съчинението, и че вече не плача, дори простих на децата дето не спират да ми повтарят, че той е убиец.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1716]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48