Читать «Най-добрият пиколо на света» онлайн - страница 2

Но това беше преди войната.

Когато Сам замина войник във Франция, не им беше никак весело. А като се върна шест месеца по-късно, ранен в челото, бяха направо ужасени. Късно една нощ Сам се бил с германците. Втурнал се в посоката, в която мислел, че се намира врагът, праснал си главата в пода, надигнал се и се олюлял пред бармана, който се обърнал и го ударил по главата с патерицата си. После доложили в болницата, че Сам е ранен. Там го поразпитали криво-ляво и го изпратили у дома. Нито знаел кой е врагът, нито в коя страна се намирал, ни името на американския президент. Джордж Вашингтон, рекъл той. Като видели огромната драскотина на челото му, децата се стъписали.

Та когато съдията Клиъри каза каквото му каза, Елмър почна да размишлява за дедите и роднините си — колко забележителни хора са всичките и колко естествено е за тях, просто в кръвта им, да бъдат различни и реши да призове на състезание всеки пиколо в града. Петдесет цента входна такса, а победителят ще получи пълния приход, като се отделят десет процента за благотворителни цели. Разбира се, старият Алвин Хил още в самото начало не хареса тази идея и искаше да знае защо, по дяволите, трябва да си прахосва париците.

— Добре де — рече Елмър, — ще бъдеш поканен на състезанието, пък и да не приемеш поканата, то си е твоя работа.

Много често, особено през лятото, когато нямаше пътници да се качват и да слизат, те разговаряха от асансьорите. Провикваха се, защото — с пътници или без пътници — трябваше да са в движение — шест етажа нагоре, шест надолу.

— По дяволите, кой изобщо е чувал за състезание с асансьори? — рече старият Хил. — Ти май съвсем си откачил. За какъв се мислиш? За авиатор ли, що ли?

— Е, добре де — продължи Елмър, когато асансьорите се разминаваха някъде около третия етаж, — винаги съм бил дяволски по-добър пиколо от теб и дори от всичките ти момчета.

— Дори от тях — повтори си Елмър.

Септември беше много горещ. Всички в града дремеха, кой изтегнат, кой на стол или на бюро. И двамата имаха само по един пътник вече повече от час. Елмър бе изкачил една непозната възрастна дама и я бе упътил към кантората на Уил Колинът. Тя още не бе излязла и той реши, че и двамата спят вече целия следобед. А старият Хил бе изкачил един дребен арменец със зъбобол към кабинета на Док Мъроу за безболезнено вадене на зъби, стая, колкото един килер, пълна с боклуци и напрежение и способна да причини всекиму болка до смърт.

Двете кабини се разминаха, едната надолу, другата нагоре. Вратите се отвориха, едната на партера, другата най-горе. Още нямаше никакъв пътник, никой не повика асансьорите, тъй че единственото, което им оставаше, бе да пуснат отново в движение асансьорите си, единия, слизащ надолу, да види дали някой в града се е пробудил, другия, изкачващ се нагоре, по-скоро ей тъй на шега.