Читать «На сърни» онлайн - страница 5

Стана студено. Тежка мъгла сгъсти нощния мрак, дъждът се усили и ние се прибрахме на почивка около буйния огън. От винцето на бай Иван беше останала непокътната цяла голяма бъклица и затова ядът на бай Иван скоро мина. Той се утеши, че кучетата ще се върнат и ще ни намерят, както много пъти са го правили, и до късно се разправяха чудните ловджийски истории.

Ние заспахме един по един около пламтящия огън.

През нощта излезе вятър. Гората зарева. Сякаш стомилионна тълпа викаше изпод земята.

Рано сутринта бай Иван стана.

— Брей, момчета, помнете ми думата — ще хванем сърна. Нощеска сънувах, че улових една кадъна за ръката.

Още не бяхме се приготвили за тръгване, от гората се понесе силен мъжки вик. Скоро на поляната изскочи Генчо от С., с когото се срещнахме на хановете в село Махалата. Той вчера цял ден ни търсил. Дошъл сам, защото другарят му бил болен. Генчо водеше и гонче.

Върнахме се по същия път. На избраното място бай Иван пак ни постави на пусия и пуснахме Генчовото куче. Тоя път аз стоях в един дълбок дол между два отвесни като стена хълма, които бяха толкова близо един до друг, че върховете на буките от единия и другия си подаваха ръце. Дълго и трудно слизах по хлъзгавата шума, докато стигна определената канара, на която трябваше да пазя. На нея не ми беше удобно, аз слязох под нея на друга, оттам на трета, докато се намерих в подножието на една мъхната, колосална пирамида от грамадни камъни. Тук бе тихо, хладно и страшно. Цареше тайнствено грозно мълчание. Казваха, че тук имало мечка. Заозъртах се плахо наоколо и проверих пушката дали е пълна с едри сачми. Погледнах зад мен — под канарата зееше страшна тъмна дупка, а пред вратата й — чисто, прибрано, няма нито клонче, нито шумчица, сякаш някоя млада булка беше помела.

След това мястото, на което стоях, ми се видя неудобно и аз наново се покачих на върха на пирамидата.

Генчовото куче нищо не изкара. След един час бай Иван ни повика и ние, като натоварихме багажа си, бързо започнахме да се спущаме по дългия кривулист път към селото.

Наистина, не ударихме нищо, но направихме хубава разходка.

С тая утешителна мисъл ние оставихме на мира Средна гора и нейните кисели сърни.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Ловни разкази

ДИ „Земиздат“, София, 1979

Съставители: Атанас Георгиев, Власта Миклашова-Райска

Редактор: Радка Гоцева

Художник: Иржи Красл

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17575)

Последна редакция: 2010-10-22 12:00:00