Читать «На помощ, Мих. Мих.!» онлайн
Дмитрий Биленкин
Дмитрий Биленкин
На помощ, Мих. Мих.!
Другарю Директор!
Вчера, 17 юли, с жена ми и дъщеря ми посетихме с цел почивка вашата гора. Другарите от Управлението на времето не ни подведоха, през целия ден времето беше умерено топло до горещо. Нежносиньото небе бе приятно украсено с кълбести облаци.
Обаче почивката ни беше развалена поради небрежността на Вашите служби. Първо, защо в Холмската гора има толкова много дървета, съборени от вятъра, храсталаци и дори блата? В Прудската гора, където ходим често, няма нищо такова. Второ, водата в езерата се оказа незатоплена, което ни лиши от възможността да се изкъпем. И на края трето, което е вече истинско безобразие, изпожилиха ни оси! Според мен този факт представлява явно нарушение на Закона за регулиране на природата, който гласи, че животните, а също така и насекомите, способни да причинят вреда на човека, подлежат на неутрализиране. Със своите ужилвания осите ни нанесоха сериозна вреда и колко още ще причинят на други почиващи!
Също така не забелязах дейност на киберите за благоустройството на Вашата гора. Т.е. на нашата гора, доколкото и аз съм неин стопанин, както милиони други граждани. Всичко това е много тъжно другарю директор! Напомням Ви за Вашата отговорност и очаквам отстраняването на посочените недостатъци.
С уважение Т. Двоекомишченко
Уважаеми другарю Двоекомишченко!
Искрено съм огорчен от неуспехите по време на Вашата почивка. За всичко е виновна очевидно неточната информация, получена от Вас за Холмската хора. За разлика примерно от Прудската гора, тази гора не представлява парк. Именно по тази причина там не се предвижда почистване на територията от храсталаци и блата, също както и затопляне на водата в езерата. Що се отнася до осите, като съчувствувам напълно на Вас и семейството Ви, трябва да отбележа, че осите представляват фактор за стабилността на биоценозата и като такива не попадат под действието на закона.
С уважение А. Виноградов, главен лесничей
Напълно откровено трябва да Ви изразя безкрайното си недоумение и възмущение от съдържанието на Вашия отговор. Мене ме изпожилиха, а Вие се позовавате на биоценозата! Аз си изподрах целите ръце и крака и съпругата ми също, а Вие намеквате, че, ето на, вината е моя, че уж Двоекомишченко не се е ориентирал къде е гора и къде — парк! А аз ще Ви кажа така, другарю Виноградов. За какво работим ние? За щастието на човека. А какво щастие ще бъде, след като подведомствената Ви гора ми причини толкова неприятности, разваляйки целия ден на семейството ми? Следователно Вашата работа не допринася за щастието на човека. Това е главното и няма защо да бягате от критиката. Отговорът Ви, извинете, е нездрава бюрократична отживелица, пренебрежение към нуждите на обикновения човек, а също така грижа за честта на мундира. Гората, видите ли, не била парк! Че тогава направете я парк, да не би да не ни стигат кибери?
Оставам с надеждата да получа отговор по същество. Напомням, че природата съществува за човека, а не обратно.
