Читать «На вечеря у Пилат» онлайн - страница 2

— За назарянина — подсказа му Суза.

— За назарянина. Знаеш ли, Суза, аз се позаинтересувах за него, той всъщност е роден във Витлеем — струва ми се, че местните туземци в случая извършиха юридическо убийство, но това си е тяхна работа; ако не им го бях предал, щяха да го разкъсат и римската администрация само щеше да се бламира. Но остави това, то няма нищо общо с работата. Ананий ми каза, че той бил опасен човек; при раждането му при него дошли витлеемските пастири и му се поклонили като на крал. Преди известно време пък населението тук го посрещна като някакъв триумфатор. Не мога да разбера, Суза. Все пак аз очаквах…

— Какво очаквахте — подсети го след малко Суза.

— Очаквах да дойдат неговите съграждани от Витлеем. Мислех, че няма да го оставят в лапите на местните интриганти. Очаквах да дойдат при мене и да кажат: „Ваше превъзходителство, той е наш човек и ние го уважаваме; и затова сме дошли да ви кажем, че няма да го оставим и че няма да позволим да му сторят нещо лошо“. Аз, Суза, може да се каже, с нетърпение очаквах тези планинци; до гуша са ми дошли тукашните дърдорковци и справедливци… И аз щях да им кажа: „Слава богу, витлеемци, аз ви очаквах. Заради него — и заради вас, и заради вашата страна. И може ли да се управлява една страна на дрипльовци и голтаци; може да се управляват мъже, а не дърдорковци. Именно от хора като вас се правят войниците, които не се предават; именно от хора като вас се правят народите и държавите. Казват, че вашият съгражданин съживявал умрелите. Кому са притрябвали умрелите? Но ето че вие дойдохте и аз виждам, че този човек може да съживява и живите; че им е вдъхнал нещо като вярност и чест и — ние, римляните, го наричаме виртус — не зная как се нарича това на вашия език, витлеемци, но то е във вас. Аз мисля, че този човек тепърва има да направи някои неща. Жалко ще бъде, ако загине.“

Пилат млъкна и разсеяно започна да събира с длан трохите от масата.

— Какво да се прави, те не дойдоха — измърмори той. — Ах, Суза, да знаеш колко загубена работа е това, да управляваш!…

Информация за текста

Karel Capek

1932

Сканиране, разпознаване и редакция: К. Ч.

Издание:

Карел Чапек. Книга апокрифи. Разкази

Издателство „Народна младеж“, София, 1968

Редактор на издателството Вера Филипова

Художник Иван Кирков

Художествен редактор Иван Стоилов

Технически редактор Лазар Христов

Коректор Мери Керанкова

Karel Čapek. Kniha apokryfů

Vydání 4

Československý spisovatel. Praha, 1964

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10654]

Последна редакция: 2009-03-11 19:00:00

1

КИРЕНАЙКА — полуостров а Северна Африка.

2

ДОДЕКАНЕЗИ — група от дванадесет островчета в Югоизточната част на Егейско море.

3

ВИРТУС — мъжество, добродетел, безстрашие.