Читать «На Атола» онлайн - страница 2

— Татенце — попитах аз, — може ли да се изкъпя в океана?

— Не бива — отвърна той.

— Защо?

— Опасно е.

— За кого е опасно?

— За теб.

— А за тебе?

— Също е опасно.

— Дори и край самия бряг ли?

— Не бива да се къпем в океана — каза той и аз си помислих, че когато татко казва с такъв тон „не бива“, сигурно там на далечните планети никой от членовете на екипажа не смее да спори с него.

— Можем да се изкъпем в лагуната — каза татко.

Наистина това не беше по-лошо от къпането в истинския океан, защото лагуната се оказа голямо езеро във вътрешността на острова и водата в нея беше топла-топла и съвсем прозрачна.

Тримата плувахме, надпреварвахме се, а после с татко се гмурнахме, като се хванахме на бас кой повече раковини ще събере от дъното, и аз събрах повече, защото татко събираше с една ръка, а аз с две.

Когато ми омръзна да събираме раковини, направихме за мама корона от коралови клончета и морски водорасли, а татко я украси с морска звезда.

С нея мама приличаше на истинска кралица и ние коленичихме пред нея и тя ни посвети в рицарство.

После предложих на Петкан да поплува с мен. Беше много забавно да го гледаш как се приближава до водата, щрака с решаващото си устройство и се отдръпва назад. А сетне изведнъж отвинти пръста на ръката си и го хвърли във водата и когато пръстът потъна, Петкан важно каза, че роботите не могат да плуват. Ние просто примирахме от смях, толкова самодоволен вид имаше. Тогава го запитах могат ли роботите да носят на ръце момчета и той отвърна, че могат. Стъпих на дланите му и той ме вдигна високо над главата си, чак до върха на палмата, а аз късах кокосови орехи и ги хвърлях долу, а татко ги ловеше.

Когато слънцето се спусна съвсем ниско, мама предложи да отидем на брега на океана и да погледаме залеза.

Слънцето, съвсем червено и леко сплескано, стоеше над самата вода и от него към брега се бе проточила червена блестяща ивица. Замижах и си представих, че вървя по тази ивица направо към слънцето.

— Татенце — попитах аз, — а на теб случвало ли ти се е да летиш направо към слънцето?

— Случвало ми се е — отвърна той.

— А там също ли излиза от него такава ивица?

— Не.

— А небето там какво е?

— Черно — каза татко. — Там всичко е по-друго… непознато и… враждебно.

— Защо? — попитах аз.

— Някога ще ти разкажа подробно, синчето ми — каза той, — а сега да вървим да вечеряме.

В къщи измислихме много интересна игра. Мама стоеше пред хладилника, а ние отгатвахме какво държи в ръце. Разбира се, всеки от нас назоваваше любимите си неща и по някакво чудо се оказваше, че всеки път сме отгатвали. Затова вечерята излезе великолепна.

Татко отвори бутилка вино и каза, че на мъжете след къпане се полага по чашка. Наля на мене и на себе си пълни чаши, а на мама съвсем мъничко. „Само за да се чукнем“ — каза тя.

След вечеря гледахме по телевизията концерт и преди да започне, дикторът каза, че концертът се посвещава на нас. Мама даже се изчерви от удоволствие, защото тя много се гордее, че имаме такъв знаменит татко.