Читать «Място за котката» онлайн - страница 2

— И твоята не е лесна. — рече му Котката докато минаваше покрай него. Той не й отвърна. Само една горчива сълза разстопи снега в краката му. Котката влезе в градинката пред банята. Още един герой борил се за по-добър живот, но сбъркал не само понятието „по-добър“, но и това „живот“. Историята го бе разжалвала. Герой не е всеки, който умира в името на каузата, а само оня, чиято кауза накрая печели. „Всяка кауза си има борци, но не всички борци си имат кауза.“ промърмори Котката под носа си, докато подминаваше и този вече бивш паметник. Стигна до банята. Влезе в мазето. Както бе очаквала нямаше никакво място. Котките наистина бяха една върху друга. Тя понечи да излезе…

— Чакай.. — извика зад нея един черен котарак.

— Няма да ви заемам мястото. — отвърна Котката.

— Но ние имаме място! — рече страховитото животно и се огледа. — Е, не много… но ще се сместим. Все ще се намери място за теб, май си премръзнала, от къде идваш?

— От Орлова чука, къщата на семейството, което ме хранеше от време на време, бе продадена и аз не можах да намеря друга. Всички котки ме гонеха.

— Орлова чука! — извика котаракът — Хей, я направете място, тази котка идва чак от Орлова чука. Въпреки че бяха налягали много по-нагъсто, отколкото тези при отдушника, котките се размърдаха недоволно, но освободиха място.

— Множко сме, та ще ти е тесничко, но това имаме.

Котката едва не подскочи от щастие. Тя легна на свободното местенце и заспа след минути. Черният котарак я погледна доволно. Котката намери къде да спи, паметникът продължи да тъгува, хлапето гледаше снега и мечтаеше за утре, а котките при отдушниците спаха доволни цяла нощ.

30.VІІ.2000 г.