Читать «Място в дъжда» онлайн

Траян Първанов

Място в дъжда

1

ДОКАТО ПО УЛИЦИТЕ КРАЧЕХ и валяха дълго дъждове — носил е писмото раздавачът с неочакваните редове. И тъмнееше в стъклата мокри. А по стръмни улици в града — ти си идвала със бяла рокля, без да знаеш нещо за дъжда. Без да знаеш, че писмото гледам, разпознавам почерка ти мил — поздравяваш ме                         с тринайсет реда, писани в дъждовния април. Пиша ти и дъждовете плискат своята голяма свобода. Ти си ми необходима, близка и те виждам слънчева в дъжда.

2

АЗ ТЕ ТЪРСЕХ И ЗВЪНЯЛ СЪМ СНОЩИ КЪСНО, докато дъждът плющеше по терасите и течаха в мрака паяжини мръсни, плетени за дом от паяче прекрасно. И самичък влязох в ъгловата кръчма, и с големи весели очи съм плакал, а певицата край мен е пяла слънчево, докато дъждът навън ме е привлякъл. Милвах мокри клони в градската градинка, пиех от листата им студени капки и съм хвърлял бели сребърни стотинки в облаците — в тежката им влажна шапка. Ако ти разкажат — ти повярвай, скъпа — никога до края аз не съм обичал, но от обич тоя нощен дъжд ме къпа и ме гонеха светкавиците с бичове. Аз те търсех и звънях, за да те видя, но гърмеше глухо дъжд над твоя покрив, докато вървях из тази Атлантида все по нишки скъсани на паячета мокри.

3

ТОЯ ДЪЖД, ИЛИ ПЪК ОНЯ, КОЙТО ИДВА, ще ме отвлече по влажни тротоари и не искам с неочаквана обида утре радостния ден да те завари. Аз съм странен —                         сякаш някой ме ориса с дълги дъждове да заобичам дните и във шепота им да разчитам смисъл, врязан остро                 в сянката на светлините. Аз съм свикнал да вървя                                 със мокри устни, в сричките на дъжд                                 да търся твойто име и през коридорите на нощи пусти да очаквам сняг от идващата зима. Затова не мога днес да те намеря. Ти на друг бъди любима и съпруга — не на този, който ти говореше до вчера може би за дъжд, за сняг и нещо друго.

4

ОТКРАДНИ МИ ВЯТЪРА В ДЪРВОТО, щом го чуеш, да го разбереш, открадни ми чувството в живота да го духнеш като късна свещ, открадни ми порива наивен да вървя към тебе цяла нощ, открадни ми пътя в дъжд проливен подир твоя укор, че съм лош, открадни ми късните цигари и във чаша с вино ги хвърли, открадни съня ми в пусти гари, над които дъжд и сняг вали, открадни ми думите суетни — пламнали, угаснали за миг, открадни ми равнините летни — там ме би градушката с камшик. Ограби ме и си тръгвай бързо, без да търсиш бъдеще назад. А на мен ми стига само въздуха с място във дъжда на моя свят.

5

ИДВАМ СИ И В ТАЗИ УТРИН СИНЯ галя бавно жълтата трева. Идвам не да моля и проклинам и да търся в любовта права. Страдах от неискрени утехи, често вярвах в искрени лъжи и по мойте скитнически дрехи прах от дълги пътища тежи. И дали ще мога да те чувствам, как ме чакаше, не зная аз? Искам с тихи и горещи устни смисъл да дадеш на този час! Днес си идвам уморен и тежък, спал със лоши сънища нощес. И не искам друго — искам нежно пак сърцето ти да каже: „Влез“. РОДНА ЗЕМЯ И на север да тръгна, от юг да се върна — аз съм малък човек, а голям е света, аз съм блеснало в утрото слънчево зърно и за жътва, щом трябвам —                                         ще падна в пръстта. Не на тъжни метафори тя ме научи — в тази родна земя много аз преживях. По сирашките пътища лая ме куче и ме ръси от Млечния път звезден прах. Аз отвръщах лице от приятели скъпи и изпращах любима със сухи очи, но си знаех, че щом по земята пристъпя, като с биле — от болка ще ме излечи. И на север да бъда, на юг да се скитам — в мене вечното слънчево чудо шумя. Аз вървях край огостенски влажни ракити и се спъвах от кости по мойта земя. Тя е тихо през юни разстлала житата край разцъфнали мак и шибой — аз я нося със детското трънче в петата и, за нея, не ставам на дребно герой. Аз я моля за прошка след всяка награда и ви казвам — не влизайте в нея със взлом! Тя е ботевски силна, бунтовна и млада — тази моя родина — от Рожен до Ком. И на север да тръгна, от юг да се върна — аз съм малък човек, а голям е света, аз съм блеснало в утрото слънчево зърно и за нейната жътва ще литна в пръстта.