Читать «Мъчение на Йоан Нови Сучавски (Белиградски) (Мъчение на светия и славен мъченик Йоан Нови, който бе мъчен в Белиград, написано от Григорий, монах и презвитер във великата молдовлахийска църква)» онлайн - страница 5

Мъчителят, силно уплашен поради преславно станалите случки, заповядва на християните да погребат тялото; като го взеха и го почетоха достолепно, положиха го в осветено място.

След няколко дни франкът, който предаде светеца на мъченика, поиска да го открадне и да го отнесе в своята страна. В една от нощите, като намери благоприятен момент и дойде със своите хора, разкопаваше, за да вземе мощите. В този момент христовият мъченик се явява на спящия презвитер на онази църква: „Стани! — казва. — Тичай бързо, защото искат да ме откраднат!“ Той стана бързо, колкото му бе възможно. И когато стигна мястото, намери гроба разкопан и тялото едва не похитено. Щом призова благочестивите люде и разказа случилото се, те прославиха бога, прославящ своите светци. Взеха онези свети мощи и ги положиха в светия жертвеник близо до светата трапеза. И така тялото остана 70 и повече години. Оттогава през нощите не престанаха да се явяват често някакви божествени видения: веднъж огнен стълб, спускащ се и стоят над гроба на мъченика, друг път незнайни пребожествени сили слизаха там, понякога пък някакви светлини и благоухания някакви излизаха оттам.

Всичко това достигна и до слуха на този, който тогава владееше благочестиво цяла Молдовлахия и Поморието, до прем-ногохристолюбивия, велик воеведа Йоан Александър, мъж, красящ се с различни добродетели, а и мъчениколюбец. Щом той узна за мъченическите мощи и бе обзет от желание по тях, със съвета на ръководещия тогава църковните дела, преосвещения архиепископ Йосиф, изпраща велможа с голямо войнство да пренесат при него с велика почит славното тяло на мъченика; получил го бързо, той с полагаща се почит и подобаващо усърдие го посреща с всичките си знатни мъже и с голямо множество от божии хора, а също и с архиерея и с целия църковен клир, със свещи и кадила, и благовония. Коленичи пред ковчега на светеца, прегръща онова многострадално тяло, докосва очите и устните си към неговите ръце, пролива от радост обилни сълзи, провъзгласява го за закрилник на своята държава. И така го полага с почест в пресветата митрополия в своя светъл град Сучава — столицата си.

А за станалите тогава изцеления на обхванатите от различни недъзи оставям на тях самите, на облагодетелствуваните, те да разказват.

Такъв завършек на мъчението имаше Йоан, така той посрами нечестивия епарх; каквито борби показа в подвига, с такива венци се увенча от ръката на бога — подвигоположник. Такава бе Йоановата добра придобивка в търговията, малко даде, а много спечели. Оставил тялото си като бреме на клеветника, той не към Трапезунд, но към Горния Йерусалим се устреми: към мъченическия лик като мъченик, към Аврамовото лоно, към селенията на светците, към пристанища тихи, към чертози нетленни, стоейки без застъпничество пред трисветата и пребожествена Троица, на нея слава, сила, чест, велелепие и поклонение — сега и в безконечните векове, амин!

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Издание: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986.