Читать «Мъглите на Авалон» онлайн - страница 802

— Искаш да ти помогна! Заради мен да стане жертва на предателство една жена, която просто се е възползувала от правото, дадено й от Богинята — сама да си избере мъж?!

Гуидиън се изсмя презрително.

— Гуенхвифар се е отказала от това право още когато за първи път се е преклонила пред своя Бог.

— Дори и тъй да е, не желая да постъпвам вероломно с нея.

— Значи няма да ме уведомиш, когато тя реши да отпрати дамите си за през нощта?

— Не — каза твърдо Ниниан. — В името на Богинята, такова нещо няма да сторя. Имай предвид и друго — че предателството на Артур пред Авалон е нищо в сравнение с твоето!

Тя му обърна гръб и понечи да си тръгне, но той я сграбчи и я задържа.

— Ще правиш това, което ти заповядвам!

Тя започна да се бори, за да се освободи, и най-сетне изтръгна насинените си китки от хватката му.

— Ти да ми заповядваш? Такова нещо няма да се случи и след хиляда години! — викаше тя, извън себе си от гняв. — Пази се, ти, който се осмели да посегнеш на Господарката на Авалон! Време е Артур да узнае, че е хранил змия в пазвата си!

Гуидиън беше извън себе си от ярост. Той сграбчи отново ръката й, дръпна я към себе си и я удари с все сила по слепоочието. Ниниан се свлече на земята, без дори да извика. Той дори не се опита да я задържи.

— Добре са те нарекли саксонците — от мъглата зад него се разнесе нисък, гневен глас. — Зъл съветник си ти, Мордред — и убиец!

Побиха го ледни тръпки. Треперейки, той не откъсваше поглед от сгърченото тяло на Ниниан в краката си.

— Убиец ли? Не! Тя просто ме ядоса — не исках да я нараня… — и той започна да се озърта наоколо — не виждаше никого, но бе познал безплътния глас.

— Моргана! Повелителко… Майко моя!

Мордред коленичи. Паниката го задушаваше. Опита се да повдигне отпуснатото тяло на Ниниан, да намери пулса й — но тя лежеше все така — безжизнена и бездиханна.

— Моргана! Къде си? Къде си? Покажи се, проклета да си! Нямаше никой. Само Ниниан лежеше пред него.

Той започна отново да прегръща мъртвата и да я умолява, хлипайки:

— Ниниан! Ниниан, любима, проговори! Кажи ми поне една дума!

— Тя няма да проговори вече — разнесе се отново безплътният глас. Гуидиън отново се завзира в мъглата и този път забеляза в нея някаква фигура — скоро очертанията съвсем се изясниха и пред него застана жена от плът и кръв.

— Какво си сторил, синко?

— Ти ли беше? Ти ли? — гласът му трепереше истерично. — Ти ли ме нарече убиец?

Моргоуз отстъпи уплашено.

— Не, не. Аз идвам сега. Кажи ми, какво си сторил?

Гуидиън се хвърли отчаяно в прегръдките й. Моргоуз го притисна към себе си и започна да го гали — като че ли беше още на дванадесет години.

— Ниниан ме ядоса… заплашваше ме… Боговете са свидетели, майко, не исках да й сторя нищо лошо! А тя каза, че ще отиде при Артур и ще му разкаже, че кроя заговор срещу безценния му Ланселет! — Гуидиън беше започнал да хленчи. — Ударих я. Исках само малко да я стресна, но тя падна и сега не иска да помръдне…

Моргоуз се откъсна от Гуидиън и коленичи пред тялото на Ниниан.