Читать «Мрачният рицар Кн.5 от Братството на меча» онлайн - страница 7

– Не. Беше посветен в рицарство преди няколко месеца и си отспива след разгулна нощ.

Кристиан изсумтя на казаното, но лицето му се успокои, докато Дрюс се върна към обезоръжаването на Страйдър и продължи да бърбори за жената, която беше слушал.

– Чували ли сте някога за Дамата на любовта, милорд?

– Не – отговори Страйдър.

– Аз съм чувал – каза Кристиан, докато сядаше на писалището и си наля чаша с ейл. – Тя е точно твоят тип дама, Страйдър. Трубадур с голяма слава, презира рицарите и пише само за истинската любов и колко е нужна тя в тези дни и години на голямо насилие.

Страйдър присви устни на това. Ако имаше нещо, което мразеше повече от всичко, това бяха тези, които разпространяваха добродетелите на истинската любов. Това така наречено благородно чувство беше струвало повече животи и кавги отколкото всеки меч.

– Шарка да порази всички от нейния вид.

– Не, милорд – каза Дрюс, а лицето му беше замечтано. – Тя е по-красива от Венера и притежава гласа на най-сладкопойната чучулига. Със сигурност няма друга подобна на нея. Трябва да я чуете, докато разказва какъв може да бъде светът само ако се борим за мир със същата страст, с която преследваме войната.

Страйдър си размени многозначителен поглед с Кристиан.

– Млад си, Дрюс. Един ден ще осъзнаеш, че всички жени са такива. Не искат нищо повече от мъж, който да се грижи за тях, а те да го отегчават и предизвикват, докато мъжът почти полудее от постоянното им гълчене. От тях има само една полза.

– И каква е тя, милорд? – попита Дрюс.

Очите на Кристиан танцуваха с веселие.

– Това скоро ще откриеш сам, момче. Но за сега си твърде млад.

Устата на Дрюс оформи малко О, което показа, че момчето вече има някакво понятие от това, докато събираше парчетата от ризницата на Страйдър.

Рицарят подхвърли кесия с монети на оръженосеца си.

– Занеси доспехите на ковача, за да ги излъска, вземи си почивка за остатъка от деня и се забавлявай.

Дрюс грейна. Като благодари, той се втурна с ризницата, преметната през рамото и парите, здраво стиснати в ръка.

– Ще го разглезиш – каза Кристиан.

Страйдър сви рамене.

– Децата трябва да бъдат глезени. Не знаехме ли това на неговата възраст?

Погледът на приятеля му се превърна в преследван от духове и Страйдър се зачуди дали и неговите собствени очи показваха толкова ясно белезите от миналото му.

Подобно на него, Кристиан беше отгледан с единственото правило, че „щаденето с пръчка разваля детето”.

Страйдър можеше да повали напълно пораснал мъж с един удар. Идеята да удари някой толкова много по-малък от него, свиваше гърлото му. С един необмислен удар можеше да убие момчето. В действителност собственият му господар му беше счупил челюстта, когато беше на възрастта на Дрюс, за дребния факт, че е изтървал меча на мъжа.

Това беше риск, който никога нямаше да поеме. По-скоро щеше да отреже ръката си, отколкото някога да измъчва някой по-слаб от него.

Страйдър посегна за кърпа в момента, в който входа на палатката беше отметнат. Почти очакваше да види някоя девойка, която щеше да му предложи себе си, и беше много изненадан да открие по-малкия си брат там, след като Кит не обичаше битките и често отказваше да се приближи до палатката му.