Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 79

— Ами останалите съдии? — попита маа Макутси.

— Аз съм главният съдия — отвърна той. — Можете да ме наречете „арбитър на красотата“. Моят глас е този, който има значение.

— Разбирам.

— Да. Нещата стават по този начин. — Господин Пулани загаси цигарата в подметката на обувката си. — Както сигурно разбирате, маа, точно това искам да направите. Ще ви дам имената и адресите на четирите момичета. Бих искал да разберете има ли някое наистина добро сред тях. Ако не можете да откриете такова, поне ми кажете кое е най-честното в групата. И това ще свърши работа.

Маа Макутси се разсмя.

— Но как ще успея да надникна в сърцата им толкова бързо? — запита тя. — Би ми се наложило да говоря с толкова много хора, за да разбера това. Би отнело седмици.

Господин Пулани вдигна рамене.

— Нямате на разположение седмици, маа. Имате три дни. Нали казахте, че ще ми помогнете.

— Да, но…

Господин Пулани бръкна в джоба си и извади лист хартия.

— Това е списък с четирите имена. Написал съм адреса на всяко момиче под името му. Всичките живеят в Габороне. — Той плъзна листа по бюрото, а след това измъкна тънък кожен портфейл от друг джоб. Когато го разтвори, маа Макутси видя, че това е чекова книжка. Той отвори книжката и започна да пише. — А това тук, маа, е чек за две хиляди пули, платими на „Дамска детективска агенция №1“. Ето. Слагам по-късна дата. Ако ми дадете нужната информация вдругиден, можете да го представите в банката още на следващия ден.

Маа Макутси се вторачи в чека. Представи си какво би било да може да каже на маа Рамотсве, когато тя се върне: „Спечелих две хиляди пули с работата в агенцията, маа, и те вече са платени.“ Знаеше, че маа Рамотсве не е алчна, но също така знаеше, че тя се безпокои за финансовата стабилност на агенцията. Хонорар с такъв размер би бил голяма помощ, а също и отплата, помисли маа Макутси, за доверието, което маа Рамотсве й бе оказала.

Тя пъхна чека в едно от чекмеджетата и забеляза, че действията й предизвикаха облекчение у господин Пулани.

— Разчитам на вас, маа — каза той. — Чувал съм само добро за „Дамска детективска агенция №1“. Надявам се да се убедя лично в това.

— И аз се надявам, раа — отговори маа Макутси. Но съмненията й, че ще успее да открие коя от четирите финалистки е честна, растяха. Задачата изглеждаше неизпълнима.

Тя съпроводи господин Пулани до вратата и за пръв път забеляза, че той носи бели обувки. Забеляза и големите му златни копчета за ръкавели и вратовръзката, която блестеше като коприна. Не бих искала мъжът ми да изглежда така, помисли си тя. Би се наложило да прекарвам цялото си време в някой козметичен салон, за да мога да поддържам външността си на нивото, което той би очаквал. Разбира се, това би устроило напълно някои жени, даде си сметка маа Макутси.

Четиринадесета глава

Бог е отредил на Ботсуана суша

Прислужницата бе казала, че основното хранене ще бъде в един часа, но дотогава оставаха още няколко часа. Маа Рамотсве реши, че най-добре би оползотворила това време, ако се запознае с обстановката. Тя, като повечето тсуана, харесваше ферми, понеже те й напомняха за детството и за истинските ценности на нейния народ. Тсуана споделяха земята с добитъка, птиците и многобройните други създания, които можеш да видиш, стига да искаш да гледаш. Сигурно е лесно да не се замисляш за това в града, където можеш да купиш храна от магазина, а водата тече от крана, но за много хора животът протича съвсем другояче.