Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 58

— Как е вашият бързоног внук, маа? — попита маа Рамотсве.

Възрастната жена се усмихна лъчезарно. Маа Рамотсве забеляза, че й бяха останали съвсем малко зъби и май щеше да е по-добре да й ги извадят и да ги заменят с изкуствени.

— О, той наистина е много бързоног — каза маа Бопеди. — Но е и палав. Затова се научи да тича така бързо — за да може да се измъква от неприятностите. Така се превърна в бърз бегач.

— Е — каза маа Рамотсве, — поне нещо добро е произлязло от това. Някой ден може да участва в Олимпийските игри, да тича за Ботсуана. Така светът ще види, че не само Кения има добри бегачи.

И тя отново си даде сметка, че това, което казва, не е истина. А истината беше, че най-добрите бегачи наистина бяха от Кения, където хората са много високи и имат дълги крака, много подходящи за бягане. Проблемът беше, че тсуана не бяха много високи. Мъжете бяха по-скоро набити, което беше много добре, ако трябва да се грижиш за добитъка, но не толкова добре, ако се занимаваш с лека атлетика. И наистина, повечето южноафриканци не бяха добри спринтьори, макар че понякога сред зулусите и суазите се срещаха такива, които оставяха имената си в историята на бягането, като например големият бегач суази Ричард Мавусо, по прякор Конкорда.

Естествено, бурите бяха добри спортисти. Мъжете бяха едри, с налети бедра и дебели вратове, като на индийски бикове. Играеха ръгби и изглежда доста ги биваше в този спорт, макар иначе да не бяха много умни. Тя предпочиташе мъжете тсуана, които може и да не бяха толкова едри като играчите на ръгби, нито толкова бързоноги като кенийците, но поне на тях можеше да се разчита и бяха проницателни хора.

— Не мислите ли така, маа? — попита тя маа Бопеди.

— Какво да мисля, маа? — отвърна маа Бопеди.

Маа Рамотсве осъзна, че се е унесла в разсъждения, и се извини.

— Просто си мислех за нашите мъже — каза тя.

Маа Бопеди вдигна вежди.

— Наистина ли, маа? Е, да ви кажа право, и аз си мисля за нашите мъже от време на време. Не много често, но понякога. Знаете как е.

Маа Рамотсве се сбогува с маа Бопеди и продължи разходката си. Пред оптиката тя се натъкна на господин Мотети Пилаи, който стоеше неподвижно и гледаше нагоре към небето.

— Думела, раа — каза тя учтиво. — Добре ли сте?

Господин Пилаи сведе поглед.

— Маа Рамотсве каза той, нека ви погледна. Тъкмо ми дадоха тия нови очила и за пръв път от години мога да виждам ясно. Ах, чудесно е! Бях забравил какво е да не виждаш размазано. И ето ви и вас, маа. Изглеждате много добре, много дебела.

— Благодаря ви, раа.

Той премести очилата по̀ към края на носа си.

— Жена ми все разправяше, че ми трябват нови очила, но аз се страхувах да дойда тук. Не я обичам тая машина, дето я използват да ти светят право в очите. Нито оная, дето ти духа право в очните ябълки. Затова отлагах ли, отлагах. Бил съм много глупав.

— Не е хубаво да се отлага, раа — каза маа Рамотсве, като си мислеше как тя бе отлагала случая на човека от правителството.

— Знам, знам — отговори господин Пилаи. — Но проблемът е, че дори да знаеш кое е най-добре да се направи, често не го правиш.