Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 3

Не се стигна до дълго убеждаване. Всъщност, не се наложи решението в полза на „Зебра драйв“ дори да се изрича на глас. След като господин Дж. Л. Б. Матекони бе убеден от маа Потокване, директорката на фермата на сираците, да поеме грижата за едно осиротяло момче и неговата саката сестра, децата се нанесоха в нейната къща и мигновено свикнаха с нея. След това се прие, че като му дойде времето, цялото семейство ще живее на „Зебра драйв“. Засега господин Дж. Л. Б. Матекони щеше да продължи да живее в собствения си дом, но щеше да вечеря на „Зебра драйв“.

Това бе най-лесното от всички неща, които трябваше да се уредят. Оставаше обаче въпросът за бизнеса. Докато седеше зад бюрото си и гледаше как маа Макутси подреждаше някакви документи в шкафа на техния малък офис, маа Рамотсве бе заета с мисълта за трудната задача, която й предстоеше. Не й се беше удало лесно да вземе такова решение, но тя го беше взела и щеше да й се наложи да се стегне и да го изпълни. Нали в крайна сметка това беше същността на един бизнес.

Едно от елементарните правила в света на бизнеса бе да не се дублират излишно помещенията. След като тя и господин Дж. Л. Б. Матекони се оженеха, те щяха да имат два бизнеса и съответно, два офиса. Вярно, те работеха в съвсем различни сфери, но „Тлоквенг роуд спийди моторс“ разполагаше с голяма офисна площ и щеше да бъде много разумно маа Рамотсве да ръководи агенцията си оттам. Тя бе огледала отблизо сградата на господин Дж. Л. Б. Матекони и дори се бе посъветвала с един от местните строители. „Няма да бъде трудно — каза след огледа на сервиза и офиса. — Мога да сложа нова врата на онази стена ей там. Така вашите клиенти могат да влизат, без да се цапат, като преминават през работилницата.“

Съчетаването на двата офиса би позволило на маа Рамотсве да даде под наем сегашния си офис, доходът, от който щеше доста да промени положението. В момента неприятната истина за „Дамска детективска агенция №1“ бе, че тя не носеше достатъчно пари. Не защото нямаше достатъчно клиенти — всъщност техният поток никога не пресъхваше; но детективската работа отнемаше безкрайно много време, а хората просто не биха могли да си позволят услугите й, ако им поискаше действителния хонорар. Двеста-триста пули, за да се провери информация или да се намери някой изчезнал, беше поносимо, и обикновено си заслужаваше парите, но няколко хиляди пули щеше да бъде нещо съвсем друго. Съмнението бе за предпочитане пред сигурността, ако разликата между двете биваше голяма сума пари.