Читать «Момчето в раираната пижама» онлайн - страница 2

— Виж какво, Бруно, няма за какво да се притесняваш — каза Мама и се отпусна в стола, в който беше седяла красивата руса жена, която беше пристигнала на вечерята заедно с Фюри и която му беше помахала, когато Татко затвори вратата под носа му. — Всъщност, ако не друго, това ще бъде едно голямо приключение.

— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Изпращате ли ме някъде?

— Не само теб — продължи тя с вид, като че се канеше да се усмихне, но после се разколеба. — Всички тръгваме. Татко и аз, Гретел и ти. И четиримата.

Бруно се замисли и смръщи чело. Не би имал нищо против да изпратят някъде Гретел, защото тя беше Безнадежден случай и му причиняваше само главоболия. Но му се струваше малко нечестно, че всички трябва да тръгват заедно с нея.

— Но къде? — попита той. — Къде отиваме по-точно? Защо не си стоим тук?

— Заради работата на Татко — обясни Мама. — Нали знаеш колко е важна?

— Да, разбира се — отвърна Бруно и кимна, защото знаеше, че в къщата винаги беше пълно с всевъзможни посетители — мъже със страхотни униформи, жени с пишещи машини, които не биваше да пипа с мръсните си ръце — и те всички много уважаваха Татко и си казваха един на друг, че той е човек, с когото шега не бива и че на него Фюри възлагал големи надежди.

— Е, понякога, когато човек е много важен — продължи Мама, — онзи, който му е началник, му заповядва да замине другаде, защото там трябва да се свърши някаква много специална работа.

— Каква работа? — попита Бруно, защото ако трябваше да бъде честен — което непрекъснато се опитваше да прави — той не беше много наясно какво точно работи Татко.

Един ден в училище започнаха да говорят за бащите си и тогава Карл беше казал, че баща му е зарзаватчия, и Бруно знаеше, че това е самата истина, защото той притежаваше зарзаватчийницата в центъра на града. А Даниел беше казал, че баща му е учител, и Бруно знаеше, че това е самата истина, защото той преподаваше на големите момчета, които, ако се случи да срещнеш на улицата, по-добре да ги заобиколиш. Мартин беше казал, че баща му е готвач, и Бруно знаеше, че това е самата истина, защото той понякога идваше да го вземе от училище и тогава винаги носеше бяла дреха и карирана престилка отпред, сякаш току-що е излязъл от кухнята.

Но когато попитаха Бруно какво работи неговия Татко и той понечи да им обясни, още на мига си даде сметка, че самият той няма никаква представа. Всичко, което можеше да каже, беше, че Татко му е човек, с когото шега не бива и че Фюри му възлага големи надежди. О, и че има страхотна униформа.

— Става дума за една много важна работа — каза Мама, след като се поколеба за миг. — Работа, която трябва да се повери само на много специален човек. Това можеш да го разбереш, нали?

— И ние всички трябва да се мъкнем подире му, така ли? — попита Бруно.

— Разбира се — отсече Мама. — Нали не искаш Татко да замине сам на новата си работа и да се чувства откъснат от нас?

— Ами, не — каза Бруно.

— Ако не сме край него, ние всички много ще му липсваме — добави тя.