Читать «Момичето с часовник вместо сърце» онлайн

Питър Суонсън

 Момичето с часовник вместо сърце

ПРОЛОГ

Вече се здрачаваше, но въпреки това, когато зави по изровената алея, той успя да различи жълтата лента, която все още ограждаше имота.

Джордж паркира сааба си, но остави двигателя включен.

Опита да не мисли за последния път, когато беше идвал в тази почти скрита от погледите къща на един затънтен път в Ню Есекс.

Полицейската лента беше опъната в широк кръг от единия до другия край на боровата гора, а входната врата беше облепена на хикс с червено-бели ленти. Изключи двигателя. Климатикът спря да работи и Джордж почти веднага усети душната жега на късния ден. Слънцето се беше спуснало вече ниско в небето и тежките, провиснали клони на боровете още повече засилваха здрача.

Излезе от колата. Влажният въздух миришеше на море, а в далечината се чуваха чайките. Тъмнокафявата дървена обшивка на къщата се сливаше със заобикалящата я гора. Високите прозорци бяха тъмни също като замърсената фасада.

Промуши се под жълтите ограждения с надписи „Полицейска лента — минаването забранено“ и се отправи към задната част на къщата. Надяваше се да влезе през плъзгащата се стъклена врата на задната веранда с прогнилия дървен под, която водеше направо вътре. В случай че беше заключено, щеше да разбие стъклото с камък. Планът му беше да се промъкне в къщата и да претърси възможно най-бързо за улики, които полицията можеше да е пропуснала.

По стъклата на плъзгащата се врата имаше полицейски лепенки, но беше отключено. Влезе в прохладната къща, очаквайки, че вътре ще го обземе страх. Вместо това усети някакво свръхестествено спокойствие, сякаш сънуваше в будно състояние.

Ще разбера какво търся, когато го намеря.

Ясно беше, че полицаите са претършували имота от край до край. По някои повърхности имаше ивици от прах за отпечатъци. Приборите за дрогиране, които бе видял върху масичката за кафе, бяха изчезнали. Насочи се към голямата спалня в източната част на къщата. Беше стая, в която никога не бе влизал, и отвори вратата, очаквайки да види безпорядък. Вместо това завари доста подредено пространство — просторна спалня с нисък таван и широко двойно легло, застлано с чаршафи на цветя. Срещу леглото имаше две ниски бюра, всяко със стъклен плот. Под замърсеното стъкло се виждаха избелели снимки от полароид. Рождени дни. Абитуриентски празненства.

Отвори чекмеджетата, но не намери нищо. Имаше стари дрехи, четки за коса, шишета с одеколон още в кутиите си, и всичко това пропито с прашния, лавандулов мирис на препарат против молци.

Покритото с мокет стълбище водеше към долното ниво. Когато мина по площадката до входната врата, той се помъчи да прогони картините, които започнаха да прииждат в ума му. Но се загледа доста дълго в мястото, където беше паднало тялото, където кожата беше придобила цвят, който не приличаше на цвета на кожа.

В долния край на стълбището сви наляво към просторно, измазано мазе без прозорци, което миришеше на мухъл. Натисна електрическите ключове на стената, но токът беше спрян. Обходи мазето със слабия, неясен лъч на малкото фенерче, което бе извадил от задния си джоб. В средата на помещението имаше красива старинна маса за билярд с червено вместо зелено сукно и безразборно пръснати по нея топки. В отсрещния ъгъл видя висок бар с няколко столчета и голямо огледало, гравирано с логото на „Тенеси Уиски Джордж Дикел“. Пред огледалото имаше дълга празна лавица, върху която някога вероятно е имало подредени бутилки с алкохол, отдавна пресушени и изхвърлени.