Читать «Момичето ог Златния рог» онлайн

Курбан Саид

Курбан Саид е псевдоним на Лев Абрамович Нусимбаум (1905–1942). Авторът е роден в Киев, завършва гимназия в Баку, Азербайджан. По-късно семейството се премества в Грузия, живее за кратко в Турция и Франция, а през 1921 г. се установява в Германия. Завършва факултета по източни езици на Берлинския университет и се дипломира като специалист по турски и арабски. От 1926 г. започва да публикува статии в различни немскоезични издания. Умира в Позитано, Италия.

Автор е на 16 книги, написани на немски език.

Многопластов и стъписващо красив роман, изпълнен с неизвестност, екзотичност и елегантно чувство за хумор.

Нюзуик

Чете се като епична поема… изпълнена със страст, поетичност и рязко преливане на смешното в трагично.

Ню Йорк Таймс

Роман за любов, изгнаничество и страст от загадъчния автор на международния бестселър „Али и Нино”.

Годината е 1928-ма. Азиаде Анбари и баща й, членове на турския султански двор, стават заточеници в Берлин след краха на Османската империя. Преди години момичето е обещано за съпруга на турския принц. Попаднало в магията на Запада тя се влюбва и се омъжва за лекар от Виена. Но, когато среща отново принца – вече сценарист в Ню Йорк – тя се разкъсва между брака, който е сключила по своя воля и на който възлага големи надежди, и обещанието, дадено преди много години

.

Първа глава

- А какво ще кажете за това „и“, фройлайн Анбари?

Азиаде вдигна глава. Замислените й сиви очи гледаха сериозно.

- Това „и“ … - повтори тя с тих мек глас. Поразмишлява малко и после отговори решително и отчаяно: - Това „и“ в якутски е наставка за отглаголно съществително, сходно с киргизката форма в „бариси“.

Професор Банг потри дългия си гърбав нос. Зад очилата с метални рамки очите му светеха като на мъдра сова. Подсмъркна тихо и неодобрително и чукна с костеливия си пръст по масата:

- Според мен това „и“ в „бари“ на якутски е чисто и просто наставка за притежание. „Бари“ означава „цялост“. Кое е коренът на съществителното?

- „Бар“, означава „имане“ - отвърна Азиаде.

- Да - унило се съгласи професорът. - И все пак не разбирам защо в якутската форма липсва „а“.

От старинните пожълтели листове се носеше характерната миризма на древни ръкописи, изпълващи малкия кабинет. Около квадратната маса до високия прозорец седяха татаринът Рахметаллах, унгарецът доктор Журмай и китаистът Гьоц. Банг замислено прелистваше енциклопедия. Азиаде, смутена от собствената си настойчивост, внимателно оглеждаше ноктите си, а Гьоц предложи да обяснят мистериозното „а“ като остатъчна форма на монголски творителен падеж.

- На младини - отвърна ядосан професор Банг - аз също обяснявах всичко като остатъчна форма на монголски творителен падеж. Смелостта е привилегия на младите.

Банг беше на шейсет, китаистът - на четирийсет и пет.

Азиаде внезапно почувства остра стържеща болка в гърлото. Сладникавата миризма на пожълтелите стари книги, заоблените заврънкулки на манджурските и монголските букви, варварските форми на отмрели езици - всичко й се стори недействително, враждебно, притъпяващо сетивата. Тя въздъхна е облекчение, когато звънецът най-после удари. Банг си запали лулата - знак, че семинарът по сравнителен анализ на тюркските езици е приключил. Погали с костеливите си пръсти пожълтелите страници на уйгурската граматика и отрони сухо: