Читать «Мнима смърт» онлайн - страница 5
Томас Энгер
Минава покрай фонтана на площад „Олаф Риес“ и слуша звука на водата. Добър е в слушането. Добър е и в разпознаването на звуци. Представя си, че няма друг звук, освен клокоченето на водата, и че това е денят, в който светът ще свърши. Ако се съсредоточи, може да чуе цигулки и виолончело, които си пригласят, но после заглъхват и на тяхно място чува литаври, които предупреждават за предстоящия апокалипсис.
Но днес няма време да се наслаждава на сутрешната музика. Защото отива на работа. Самата мисъл превръща краката му в желе. Не знае дали Хенинг Юл все още съществува, този Юл, който е получавал четири предложения за работа на година, който е карал немите да пеят и дните да започват по-рано само заради него — защото дебне плячката си и има нужда от светлина.
Знае кой е.
„Дали Халдис има стихове за човек като мен?“ — чуди се той. Най-вероятно.
Халдис има стихове за всякакви хора.
Спира, когато вижда жълтия тухлен колос на върха на Уртегата. Хората мислят, че огромното лого „Securitas“ на стената означава, че охранителната фирма заема цялата офис сграда, но там се помещават и няколко частни предприятия и държавни организации. Като например
Не смята, че тази реклама е особено сполучлива — не че му пука. Отнесли са се добре с него. Дали са му време да се възстанови.
Триметрова ограда с черни метални шипове обгражда сградата. Портата е неделима част от оградата и сега бавно се отваря, за да пропусне ван „Лумис“. Той минава покрай малката, празна кабина на пазача и се опитва да отвори входната врата. Тя отказва. Той надниква през стъклената врата. Няма никого. Натиска стоманен бутон, над който има бял надпис „Рецепция“. Безцеремонен женски глас се обажда:
— Да?
— Здравейте — казва той и прочиства гърлото си. — Бихте ли ме пуснали, моля?
— С кого имате среща?
— Аз работя тук.
Няколко секунди мълчание.
— Да не сте забравили магнитната си карта?
Той се мръщи. Каква магнитна карта?
— Не, нямам такава.
— Всички имат магнитни карти.
— Не и аз.
Още мълчание. Той чака възобновяване на разговора, което така и не идва.
— Бихте ли ме пуснали, ако обичате?
Чува се остро жужене и той подскача стреснато. Вратата избръмчава. Непохватно я отваря, влиза и поглежда към тавана. Очите му бързо попадат на димния детектор. Изчаква, докато види зелената светлина.
Сивият под е нов. Оглежда се и осъзнава, че много неща са се променили. На пода има големи растения в още по-големи саксии, стените са боядисани в бяло и украсени с картини, които не разбира. Вижда, че вече имат стол — вляво, зад една стъклена врата. Рецепцията е от другата страна, също зад стъклена врата. Той я отваря и влиза. На тавана има димен детектор. Добре.
Червенокосата жена с конска опашка зад бюрото изглежда отчаяна. Набира нещо на клавиатурата си с неистова съсредоточеност. Светлината от монитора се отразява в навъсеното й лице. Лавиците зад нея са отрупани с книжа, листовки, пакети и колети. На стената е монтиран телевизионен екран, свързан с компютър. Заглавната страница на вестника привлича вниманието му със заглавието: „ЖЕНА ОТКРИТА МЪРТВА“. След това прочита подзаглавието:
