Читать «Мисия на добра воля» онлайн - страница 2

Космическият кораб кацна пред наредените един до друг членове на Комисията по посрещането, които с достойнство оправяха ритуалните си облекла. Вратата беззвучно се отвори и се показаха извънземните същества. Те имаха по една глава и по два крака и не се различаваха чак толкова от нас, земните жители. Главата им обаче беше разделена от краката с дълго тяло, от двете страни на което бяха наредени много ръце. Странни същества! Тия типове приличаха на стоножки! Само като ги погледне човек и му става лошо. Идва ти веднага да изчезнеш! — мислеха си членовете на Комисията по посрещането. Те обаче бяха представители на цялото човечество, затова с изискана усмивка на лицата приветствуваха приличащите на стоножки извънземни типове, без да издават мислите си:

— Добре дошли на Земята, прекрасни създания! Ние бихме искали да поддържаме с вас контакти за вечни времена.

Като свършиха приветствените слова, извънземните същества влязоха отново в космическия кораб. Там те започнаха да обсъждат значението на думите на председателя на Комисията по посрещането.

— Слушайте, трябва да разшифроваме думите, които произнесоха ония същества. Ако съдим по израженията на лицата им и по обстановката, това би трябвало да бъдат приветствени думи.

Едното от извънземните същества, което се занимаваше с машината за превеждане, каза:

— Разбира се, че е така. За нашата машина няма думи, които да не могат да бъдат разшифровани. Жителите на тази планета ни посрещнаха с много учтиви приветствени слова.

В това време обаче се обади едно друго извънземно същество, което беше застанало зад друг апарат и натискаше разни копчета:

— Почакайте! Приветствени слова ли? Не е възможно! Аз проверих мислите и чувствата им с помощта на машината за анализиране на нервните им импулси. Според получените резултати тези същества не ни обичат. В техните сърца се таи враждебност и презрение към нас.

Извънземните същества по някакъв сложен начин скръстиха по няколко чифта ръце и наведоха замислено глави.

— В края на краищата, преодолявайки много трудности, ние изминахме огромно разстояние, за да пристигнем на тази планета и да й предложим нашето приятелство. Какъв смисъл имаше всичко това?

— Досега не сме посещавали планета, където резултатите от машината за преводи и машината за анализиране на нервните импулси да са давали толкова противоречиви резултати. При това положение може би ще бъде добре, ако по някакъв начин съобщим на земните жители, че сме пристигнали с мисия на добра воля.

Не след дълго извънземните същества стигнаха до следния извод:

— Ние нямаме друг изход, освен да приемем следното решение. Няма съмнение, че нервните системи на съществата, обитаващи тази планета, са деформирани. По тази причина, изглежда, зависимостта между вътрешните чувства и външния израз е обратна на нашата.

Като чуха това мнение, извънземните същества запляскаха с всичките си ръце в знак на одобрение.