Читать «Мис Евънс и „орелът“» онлайн - страница 3

— Колко е тържествено! — възкликна мис Джемайма Ивинс и хвърли бегъл, може би несъзнателен поглед към джентълмена с бакенбардите.

Мистър Самюъл Уилкинс, който беше започнал да си мърмори тихо, като че ли провеждаше съкровен разговор с позлатената топка на официалния си бастун, вече дишаше тежко — може би се задушаваше от жажда за мъст, — но не каза нищо. Мис Някоя-си с рокля от бял атлаз изпълни „Умореният войник“.

— Бис! — извика приятелката на мис Джемайма Ивинс.

— Бис! — веднага след нея извика и джентълменът с карираната жилетка, като удари силно по масата с бутилка от тъмно пиво. Кавалерът на приятелката го изгледа от глава до пети и хвърли въпросителен поглед към мистър Самюъл Уилкинс, съдържащ презрението му към непознатия. Комична песен с акомпанимент на орган. Мис Джемайма Ивинс се преви от смях; мъжът с бакенбардите — също. Всичко, което правеха дамите, беше незабавно повтаряно от карираната жилетка и огромните бакенбарди, с което двамата изразяваха взаимност на чувствата и родство по душа, и мис Джемайма Ивинс и нейната приятелка се оживиха и разбъбраха, а мистър Самюъл Уилкинс и кавалерът на приятелката, обратно пропорционално, ставаха все по-мрачни и навъсени.

И ако нещата бяха спрели дотук, малката компания щеше скоро да си възвърне веселото настроение, но мистър Самюъл Уилкинс и неговият познат започнаха да хвърлят предизвикателни погледи към жилетката и бакенбардите. А те самите, за да покажат колко малко ги интересува това, хвърляха още по-красноречиви погледи към мис Джемайма Ивинс и приятелката й. Концертът и водевилът свършиха и четиримата тръгнаха да се разхождат из градината. Жилетката и бакенбардите — също, като постоянно правеха комплименти на висок глас относно глезените на двете дами. Накрая, сякаш всичките им безобразия не бяха достатъчни, те направо отидоха при мис Джемайма Ивинс и приятелката й и ги поканиха да танцуват, и то без да удостоят с ни най-малко внимание мистър Самюъл Уилкинс и кавалера на приятелката — все едно, че изобщо не съществуваха!

— Какво искаш да кажеш с това, безобразник такъв! — извика мистър Самюъл Уилкинс и стисна здраво бастуна с позлатената топка в дясната си ръка.

— Какво има бе, дребен мошенико? — казаха в отговор бакенбардите.

— Как смееш да обиждаш мен и приятеля ми? — запита кавалерът на приятелката.

— Вървете по дяволите двамата с твоя приятел! — отговори жилетката.

— Ето ти един! — извика мистър Самюъл Уилкинс. Върхът на бастуна просветна за миг, след което полетя във въздуха, като отразяваше разноцветните светлини на лампите.

— Дай му да се разбере! — каза жилетката.

— Полиция! — закрещяха жените.

Любимият на мис Джемайма Ивинс и кавалерът на приятелката й лежаха без дъх на земята, а от жилетката и бакенбардите нямаше и следа.

Тъй като двете приятелки съзнаваха, че голяма част от вината за този скандал беше тяхна, те веднага изпаднаха в истерия. Развикаха се, че по-унизени жени от тях няма, пищяха и нареждаха в несвързани изречения, че са били заподозрени — заподозрели са ги без основание — о, да не бяха доживели този ден! — и така нататък и припадаха всеки път, щом отвореха очи и видеха горките си обожатели. Накрая ги откараха по домовете им с един файтон в състояние на безчувственост вследствие на рома, шерито и прекаленото вълнение.