Читать «Мис Безсърдечна» онлайн - страница 16

Момичетата се спогледаха изненадани. Спенсър повдигна идеално оформената си вежда: Нали ви казах? Напълно очаквано първо заговори Емили.

— Искаш от нас да излъжем?

— Вие не сте я видели. — Гласът на Уайлдън беше сърдит. — Ако продължавате да го твърдите, това ще привлече доста нежелано внимание към вас. Мислите, че реакцията на твърдението ви, че сте видели трупа на Иън, е била враждебна? Това ще бъде десет пъти по-лошо.

Ариа се размърда, играейки си с връзките на качулката си. Уайлдън им говореше така, сякаш той беше ченге от Южна Филаделфия, а те бяха дилъри на кокаин. Но какво чак толкова ужасно бяха сторили?

— Не е честно — възпротиви се Емили. — Тя се нуждае от помощта ни.

Уайлдън вдигна отчаяно ръце към белия таван. Ръкавите му се свлякоха до лактите, разкривайки татуировка на звезда с осем лъча. Емили също погледна към звездата. По присвитите й очи и набръчкания нос Ариа разбра, че не й допада.

— Ще ви кажа нещо, което би трябвало да е тайна — каза Уайлдън, снижавайки гласа си. — ДНК резултатите на тялото, което работниците намериха в ямата, са в управлението. Съвпадението с Алисън е сто процента. Тя е мъртва. Затова правете каквото ви казвам, става ли? Наистина се опитвам да защитя интересите ви.

След тези думи той отвори телефона си, изхвърча от стаята и затръшна вратата зад гърба си. Пластмасовите чаши на масичката се разклатиха. Ариа се обърна към приятелките си. Спенсър беше стиснала ядосано устни. Хана нервно дъвчеше ноктите си. Емили примигна с кръглите си, зелени очи, зашеметена и безмълвна.

— И сега какво? — прошепна Ариа.

Емили простена, Спенсър се заигра с маркуча на системата си, а Хана изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Всичките им идеално обмислени теории се изпариха във въздуха. Може би Уайлдън не беше запалил пожара — но все пак Ариа беше видяла някого в гората. И това, за съжаление, означаваше само едно. Който беше драснал клечката, все още се навърташе наоколо. Човекът, който се беше опитал да ги убие, беше все още на свобода и може би чакаше подходящия момент да опита отново.

3.

Защо някой не беше измамил Спенсър още преди години

Докато слабото зимно слънце изчезваше зад хоризонта, Спенсър стоеше в задния двор на семейното имение и оглеждаше опустошенията, причинени от пожара. До нея стоеше майка й; гримът й беше размазан, дрехите изцапани, косата увиснала — още не беше ходила при фризьора си Юри за ежедневния сешоар. Бащата на Спенсър също беше тук и за пръв път от ухото му не стърчеше блутуута на телефона му. Устата му леко се изкриви, сякаш се опитваше да потисне стон.

Всичко наоколо беше съсипано. Високите стари дървета бяха почернели и очукани, а над короните им се носеше миризлива сивкава мъгла. От вятърната мелница беше останало само скелето, перките бяха овъглени, решетъчната им конструкция беше начупена и изкривена. Моравата на семейство Хейстингс беше нашарена от гумите на всички превозни средства, които се бяха втурнали към пожара. Угарки от цигари, празни чаши от кафе и дори пресушена кутийка от бира се въргаляха по тревата, свидетелство за многобройните зяпачи, които се бяха събрали в двора и продължиха да стоят дори след като Спенсър и останалите бяха откарани в спешното отделение.