Читать «Милиони градуси» онлайн - страница 2

Тогава започна ходенето по мъките. Професорът започна да обикаля по министерства и фирми. Почти наизуст научи речта с която понякога успяваше да изкопчи минимална еднократна помощ: „Това е нещо велико, господине, контролиран термоядрен синтез в минимален обем при минимална опасност. За това на руснаците им трябват реактори ТОКАМАК с размерите на физкултурен салон и огромни магнитни полета при невероятни мерки за сигурност и пак получават по-малко енергия отколкото влагат. Става дума за милиони градуси. Аз ще ги овладея в обем малко по-голям от пералня или фризер при многократно по-малки рискове с к.п.д. около осемдесет и пет процента. Себестойността на евентуално полученото електричество ще е наполовина от тази в АЕЦ при много по-малък риск от авария и нулево замърсяване дори при експлозия. На крачка съм от успеха, господине. Всичко е теоретически обосновано, имам и частични резултати от експериментите. От икономическа гледна точка риск почти няма, а бъдещите печалби са огромни — става дума за енергията на бъдещето. При това са ми необходими минимални инвестиции.“ Повечето не разбираха и половината от речта му, освен може би икономическата част, но професора беше наивен и не включи конкретните господа в речта си, не обеща никому директорски пост в бъдещата компания, та той не се замисляше дори, че и той може да забогатее. Той беше патриот и то истински — мислеше всичко да прехвърли на България, да се съвземе родината. И почти не получи пари.

Тогава започна лудостта. Той стана нетърпелив, нещо съвсем непривично за него, за да пести започна да си спестява и минималните мерки за сигурност. Продаде боксониерката си и се премести в университета за да прави опитите си нощем, когато нямаше никой, който да пострада при евентуална авария. Единственото разумно нещо което направи беше, че посвети и няколко студенти, които в последствие довършиха делото му САЩ, където емигрираха, и забогатяха, и основаха фондация „Паричков — Професора-Сърце“, и построиха втората в света ТЯЕЦ (термоядрена електроцентрала) в България безплатно (те също бяха патриоти, но прагматични патриоти, които бяха осъзнали, че на България най-добре може да се помогне от чужбина), но при условие, че бяха уволнени всички отказали пари на Учителя им. А какво стана със самия Паричков, ли? Един ден откриха на мястото на половината университет огромна дупка в земята. Експертите единодушно решиха (макар и да не успяха да си го обяснят), че на мястото се бяха вихрили милиони градуси…