Читать «Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си» онлайн
Давид Лагеркранц
Авторски права
David Lagercrantz
Mannen som sökte sin skugga
ИК „Колибри“, 2017
ISBN 978-619-02-0117-5
За автора
Давид Лагеркранс (р. 1962 г.) е шведски журналист и писател, автор на десетина романа. Придобива известност с биографичната си книга за шведския футболист от босненско-хърватски произход Златан Ибрахимович. Романът „Онова, което не ме убива” е продължение на трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, но без да е базиран на бележките на покойния писател. Излиза през август 2015 г. и е вече преведен на 38 езика, като първото издание само в САЩ е от 500 000 екземпляра.
Анотация
В „Мъжът, който търсеше сянката си“ (2017) Лисбет Саландер отново е в центъра на събитията и отново се сблъсква със смъртни врагове, а Микаел Блумквист отново е по следите на престъпна група. Организацията, наречена Регистър на изследванията на генетиката и околната среда, официално изучава връзката между наследствеността и влиянието на средата, а на практика експериментира с близнаци, поверени на различни по социален статус семейства. Точно там Лисбет ще открие мистерията на своето детство. (И най-после ще разберем защо си е татуирала дракон.) Пак там ще срещнем и Даниел и Лео, двама талантливи музиканти, всеки от които има чувството, че живее половин живот, и всеки от които бива унижаван заради своя произход. Някои от персонажите в романа биват подложени на жестоки изтезания, други изгубват живота си – Лисбет, Даниел и Лео обаче не се предават, а Блумквист ги подкрепя с цялата сила на своя талант и почтеност.
По напрегнатия си сюжет, по умението на автора да заплита сложна интрига и да ни поднася решението на загадките на малки дози, за да държи интереса ни буден, по отчетливо присъстващия социален фон с проявите на расизъм, ислямизъм, корупция и жестока престъпност „Мъжът, който търсеше сянката си“ определено не отстъпва на нито един от предишните четири романа.
Все още не е известно заглавието на „Милениум 6“ (2019).
Милениум.
Мъжът, който търсеше сянката си
Пролог
Холгер Палмгрен седеше в инвалидната си количка в стаята за посещения.
– Тази татуировка с дракона, винаги съм искал да попитам, защо е толкова важна за теб?
– Заради една случка с майка ми.
– С Агнета?
– Бях малка, може би на шест. Избягах от къщи.
– Да, мисля, че си спомням. Посетила ви една жена, нали? Жена с някакъв белег.
– Кожата на врата ѝ изглеждаше като изгорена.
– Сякаш я е нападнал дракон?
Първа част
Драконът
12–20 юни
