Читать «Мечове в града (Антология на съвременното българско фентъзи)» онлайн - страница 5

— Добре тогава — изправи се Върбан. — Настъпи моментът, в който всички вие трябва да узнаете защо ви извиках. Елате в задния двор.

Старецът тръгна, подпирайки се на бастуна си. Звездин, Алкивиад и Мракомет се спогледаха, след което свиха рамене и го последваха.

В задния двор на къщата имаше няколко дръвчета, но едно от тях привлече погледите на всички. Звездин усети, че в него има някаква магия, а Алкивиад и Мракомет почувстваха, че то е различно от останалите, без да знаят защо. Върбан застана до него и започна:

— Това, вярвате ли или не, е златна ябълка. Знам, че ви звучи абсурдно, защото всички знаете историята като приказка, но истинността й не би трябвало да ви изненадва. Всеки от вас е виждал света такъв, какъвто е в действителност, а не както го възприемат обикновените хора. Звездине, ти бе роден като юнак във време, в което магията е забравена. Твоята поява означава, че светът все още има нужда от герои, че чудовищата продължават да дебнат в сенките, макар хората вече да не вярват в тях и да не ги виждат. Алкивиад, ти бе прокълнат с вечния живот на вампир, обречен винаги да се криеш в мрака. Аз ти дадох дара да видиш отново дневната светлина преди почти сто години, когато те заварих да пиеш кръвта на умиращите по бойните полета на Балканската война. Още тогава ти обещах, че един ден ще поискам да ми върнеш услугата. Този ден настъпи. Мракомет, ти си плод на новото време с неговите технологии и страхове, но сам признаваш, че си се сблъсквал със света на паранормалното, както го наричаш. Знаеш, че не всичко може да се обясни с бързината и ловкостта на ръцете, които ти несъмнено притежаваш.

Върбан млъкна за миг, за да си поеме въздух, след което продължи:

— Светът съществува в баланс — светлина и мрак, добро и зло. Вие, всеки по свой начин, сте войни на страната на доброто. Звездине, ти си направен от същата закалка, от която идват герои като Херкулес и Тезей, като Беоулф и Кухулин, като Звездочелия и Крали Марко от нашите приказки. Ти си този, който стои между хората и изчадията на отвъдното — таласъми, призраци и хали, които протягат ръце, за да отнемат живота и душата на простосмъртните. Мракомет, ти си този, който се изправя срещу най-лошото у самите човеци, чудовищата, породени от собствените им страхове и патологии. Твоята роля е толкова важна, колкото и тази на Звездин. Но ти, Алкивиаде, сигурно се чудиш защо си тук. Ти си вампир, същество на мрака, образно казано, един от лошите.

Звездин погледна Алкивиад изпитателно, а вампирът не отговори, изгубил сарказма си пред такава откровеност.

— Но ти си най-добрия пример — продължи Върбан. — Ти си този, който побеждава злото в себе си, който се отказва от зова на мрака и остава в светлината, въпреки всичко.

Алкивиад погледна Върбан някак учудено, но думите сякаш му вдъхнаха кураж и той изправи рамене.

— Всичко това е трогателно — отвърна Мракомет — но няма нищо общо със златната ябълка.

— Това наистина ли е тя? — попита Звездин. Лицето му бе като озарено: — Ябълката от приказките?