Читать «Махаут» онлайн - страница 2

Втората нощ пак същото. Мъгси вече едвам се държи от умора и страх. Веднъж минава зад французина; Люшер се обръща съвсем бавно и стиска ножа. Не гледа Мъгси; ножа гледа. Мъгси се прибира.

Третата нощ, някъде към един, плаваме по Мисисипи. Ние от вахтата сме се събрали на кърмата и зяпаме бреговете. Мъгси се прави на весел, обаче е полумъртъв от страх и безсъние. По-уплашен човек не съм виждал. Изведнъж подскача до небесата. Люшер е до него и острието лъщи в лунната нощ. Мъгси не издържа. Такова нещо никога не съм виждал. Плаче. Пита Люшер какво иска. Казва, че ще направи всичко — всичко… Люшер се ухилва и шепне:

— Или скачай зад борд, или бягай долу да ми лъсне обувки.

И оная грамада от мускули лъска обувки. Туй то. На първото пристанище слиза и повече не се мярка. Не смее да ни погледне в очите.

Отново погледнах дребничкия французин.

— Знаеш ли, отсега нататък два пъти ще си помисля, преди да нарека някого юначага… Уоки, ами защо дежурният му вика махаут?

— Не си ли чувал? На Цейлон има едни такива дребосъци. Носят остен с кука и ако рекат, карат слоновете да се изправят на задни лапи.

На вечеря и аз не пропуснах да стана.

Информация за текста

Theodore Sturgeon

Mahout, 1940

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1628]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45