Читать «Марсианецът» онлайн - страница 8
Энди Вейр
Бих могъл да скалъпя някаква чиния от металните парчетии около Подслона, но тук не става въпрос за елементарно уоки-токи. Да изпратиш достатъчно силен сигнал от Марс до Земята е сложна работа и изисква специално оборудване. Няма начин да спретна нещо с алуминиево фолио и дъвка.
Трябва да пестя обходите си така, както пестя храната. Въглеродните филтри са за еднократно употреба — няма как да ги почистиш и да ги използваш отново. Наситят ли се — край. Мисията предвижда четиричасов обход на член от екипажа на ден. За щастие, филтрите са леки и малки, затова НАСА си е позволила лукса да изпрати повече от предвиденото. Накратко, разполагам с филтри за приблизително хиляда и петстотин часа обход. След това ще трябва да компенсирам с „кръвопускане“
Хиляда и петстотин часа сигурно ви звучат добре, но аз ще трябва да изкарам тук най-малко четири години, а поне по няколко часа седмично ще трябва да отделям за премитане на соларните панели. Както и да е. Без излишни обходи.
Между другото, дойдоха ми разни идеи как да си осигуря още храна. Познанията ми по ботаника може и да се окажат полезни в крайна сметка.
Сигурно се питате защо изобщо са пратили ботаник на Марс. Така де, планетата е известна с това, че няма грам растителност. Идеята беше да се установи как се развиват растенията при тукашната гравитация, както и дали може да се направи нещо с марсианската почва. Краткият отговор гласи: доста… почти. Марсианската почва притежава основните елементи за отглеждане на растения, но в земната почва протичат много процеси, които липсват тук, дори когато марсианската е поставена в условията на земната атмосфера и се полива обилно. Бактериалната активност, специфичните хранителни вещества, доставяни от животинския свят, и прочие — нищо от това го няма на Марс. Една от моите задачи беше да проверя как се развиват растенията тук при различни комбинации от земна и марсианска почва и атмосфера.
По тази причина имам малко количество земна почва и семена.
Не си представяйте зеленчукова градина обаче. Пръстта е колкото да напълниш балконско сандъче за цветя, а семената са от няколко вида трева и папрат. Те са най-издръжливите и лесни за отглеждане земни растения, затова в НАСА са ги избрали за експеримента.
Следователно имам два проблема — твърде малко пръст и нищо полезно, което да засадя в нея.
Но все пак съм ботаник, по дяволите. Би трябвало да измисля нещо по въпроса. Ако не успея, след година време ще съм един много гладен ботаник.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 11
Чудя се как ли я карат бейзболистите от „Чикаго Кабс“.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 14
Бакалавърската си степен получих в Чикагския университет. Половината студенти по ботаника бяха хипита, които вярваха, че могат да върнат света към един по-природосъобразен начин на живот. Незнайно как да изхранят седем милиарда гърла, като събират грудки и диви плодове. Основното им занимание беше как по-добре да отглеждат марихуана. Не ги харесвах. Интересът ми към ботаниката винаги е бил чисто научен, нищо общо с простотиите за Новия световен ред.