Читать «Марсианецът» онлайн - страница 5
Энди Вейр
Знаех, че е безнадеждно, но все пак се опитах да включа комуникационната система. Нямаше сигнал, естествено. Главната сателитна чиния беше издухана, ако си спомняте. И пътьом беше отнесла антените. Подслонът разполагаше с вторична и третична комуникационна система, но те осигуряваха връзка единствено с МИА, който на свой ред контактуваше с „Хермес“ посредством далеч по-мощното си комуникационно оборудване. С други думи, резервните системи вършеха работа само когато МИА беше на разположение.
Нямаше как да се свържа с „Хермес“ Сигурно бих могъл да открия издуханата сателитна чиния, но щяха да минат седмици, докато я свържа и ремонтирам, а аз нямах толкова време. При режим „прекратяване на мисията“, какъвто беше нашият случай, „Хермес“ щеше да напусне орбитата си около Марс не по-късно от двайсет и четири часа след решението за прекратяване. Орбиталната динамика е такава, че колкото по-рано си тръгнеш, толкова по-малък е рискът, така че защо да се мотаеш излишно и да удължаваш пътя си?
Огледах отново скафандъра си и видях, че антената е пробила биомониториращия му компютър. Когато сме на обход извън контролираната среда на Подслона, скафандрите на всички ни са свързани в мрежа, така че да следим статуса си. Колегите ми от екипажа са видели как налягането в скафандъра ми пада почти до нула, а заради повредения биомониториращ компютър жизнените ми показатели са били като на мъртвец — прави линии. А и ме бяха видели да се търкалям по стръмното, пронизан с антена, насред пясъчна буря, така че… Решили са, че съм мъртъв. И как иначе?
Може и да са поспорили дали да не приберат тялото ми, но по този пункт протоколът беше изричен. В случай че член на екипажа загине на Марс, трупът му си остава на Марс. Така се намалява масата, която МИА трябва да пренесе по обратния път, а това от своя страна намалява количеството изразходвано гориво и снижава риска от грешки при тласъка, необходим за преодоляване на планетарната гравитация. Няма смисъл да пренебрегваш тези плюсове заради едната сантименталност.
Такава е ситуацията. Заседнал съм сам-самичък на Марс. Няма начин да се свържа с „Хермес“ или със Земята. Всички ме мислят за мъртъв. Намирам се в Подслона, проектиран да издържи трийсет и един дни.
Ако оксигенаторът се развали, ще се задуша. Ако водният рециклатор се развали, ще умра от жажда. Ако Подслонът се разхерметизира, ще се взривя. Ако нищо от горепосочените събития не се случи, рано или късно ще ми свърши храната и ще умра от глад.
Така че — да. Прецакан съм.
2.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 7
Така, наспах се добре тази нощ и положението вече не ми изглежда толкова безнадеждно, колкото вчера.
Днес прегледах провизиите и направих бърз обход да проверя външното оборудване. Ето как стоят нещата.
По план мисията ни на повърхността на Марс трябваше да продължи трийсет и един дни. Провизиите винаги се предвиждат със значителен резерв, в нашия случай бяха достатъчни да стигнат за целия екипаж за петдесет и шест дни. Така дори част от доставките да се приземят далече от лагера или контейнерите им да пострадат при сблъсъка си с повърхността, пак бихме имали достатъчно храна за престоя си на Марс.