Читать «Марсианецът» онлайн - страница 14

Време беше за ново удвояване и аз реших да свърша и това, та да ми се махне от главата. Отне ми един час. Още едно удвояване и използваемата почва ще е на ниво.

Също така сметнах, че е време да започна със засяването. Вече имах достатъчно плодородна почва, за да засея един ъгъл. Разполагах с дванайсет картофа.

Имам голям късмет, че не са изсушени чрез замразяване или направени на пюре. Защо от НАСА са изпратили дванайсет цели картофа, съхранявани при ниска температура, но над точката на замръзването? И защо са ги изпратили с нас във вид на компресиран товар, вместо да ги пуснат с някой контейнер заедно с другите провизии и оборудване? Защото Денят на благодарността се падаше по време на експедицията и психиатрите на НАСА са сметнали, че ще ни се отрази добре, ако си сготвим нещо за празника. Не просто да го изядем, а да го сготвим. Сигурно има някаква логика в това, но на кого му пука?

Разрязах всеки картоф на четири, като внимавах всяко парче да има минимум по две „очи“. Очите са местата, където картофите покълват. Оставих ги да престоят няколко часа, после ги посадих на достатъчно разстояние едно от друго в кьошето. Бог да ви пази, картофчета! Животът ми зависи от вас.

Обикновено минават деветдесет дни, докато отгледаш зрели, големи картофи. Но аз не мога да чакам толкова. Ще извадя първата реколта рано, ще срежа картофите и ще ги използвам за семе, с което да засея цялата нива.

Ако поддържам температурата в Подслона около двайсет и пет градуса, картофите ще се развият по-бързо. Също така, осветлението ще им доставя предостатъчно „слънчево“ греене. Ще ги поливам обилно (след като измисля откъде да намеря вода). Нито лошо време, нито паразити, нито плевели ще тормозят моите картофчета. При тези благоприятни условия само след четиресет дни би трябвало да се сдобия със здрави малки картофчета, които да използвам за семе.

Реших, че толкова фермерство ми стига за един ден.

Пълен порцион за вечеря. Заслужил си го бях. А и бях изгорил сума ти калории, които трябваше да си възстановя.

Разрових нещата на командир Люис и намерих личната й флашка. Всички ние имахме право да си вземем дигитално развлечение по избор, а вече ми беше писнало да слушам албумите на „Бийтълс“, които Йохансен си беше донесла. Време беше да прегледам запаса на Люис.

Евтини телевизионни сериали. Това си беше взела. Цели сезони на комедийни сериалчета от далечното минало.

Е, на харизан кон зъбите не се гледат. Започнах с комедията „Трима са много“.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 29

През последните няколко дни вкарах в Подслона всичкия марсиански камънак, който ще ми трябва. Подготвих лабораторните маси и леглата и дори разстлах пръстта върху тях. Все още нямам вода, с която да я съживя, но идеи имам. Адски смотани идеи, но все пак идеи.

Днешното ми голямо постижение беше разпъването на херметизираните палатки.

Проблемът с палатките на марсоходите е, че те не са предназначени за често използване.

При нужда надуваш палатката, влизаш в нея и чакаш някой да те спаси. Шлюзът им е крайно опростен — състои се от клапи и две врати. Изравняваш налягането в шлюза с налягането от своята страна на палатката и влизаш; изравняваш го с налягането от другата страна и излизаш. Това означава, че при всяко влизане и излизане губиш много въздух. А ще трябва да влизам в палатките поне по веднъж на ден. Обемът им е твърде малък, за да си позволя загуба на въздух.