Читать «Марсианецът» онлайн - страница 11

Пет квадратни метра бяха максималната площ, която можех да наторя с наличните изпражнения. Изсипах големия контейнер с лайна върху пясъка и едва не повърнах от вонята.

Вонята няма да се разкара скоро, между другото. Не е като да отворя прозореца. Свиква се обаче. Разбърках пясъка и лайната с една лопата, после отново ги разстлах на равномерен слой. Отгоре посипах земната пръст. Хайде, бактерийки, хващайте се на работа. Разчитам на вас.

Между другото, днес е Денят на благодарността. Като всяка година семейството ми ще се събере в Чикаго в дома на родителите ми. Обичайният купон едва ли ще е от най-веселите, предвид смъртта ми преди единайсет дни. Като си помислиш, вече са имали повод да се съберат съвсем наскоро. За погребението ми.

Чудя се дали някога ще научат какво всъщност е станало.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 22

Хей, нещата се получават.

Вече внесох всичкия необходим ми марсиански пясък и две трети от пода на Подслона е покрит с пръст. Днес направих първото удвояване. Минала е само седмица, а бившият марсиански камънак е вече богата, прекрасна почва. Още две удвоявания и ще съм покрил цялата нива.

Трудът, който положих, се отрази страхотно на духа ми. Бях зает, имах цел. Но след като темпото се успокои и аз направих грешката да си пусна „Бийтълс“ (от колекцията на Йохансен) по време на вечеря, депресията отново ме налегна.

Както и да го смятам, марсианската ми нива няма да ме спаси от гладна смърт.

Най-добрият ми вариант за осигуряване на калории са картофите. Дават много плод и имат добро калорийно съдържание (седемстотин и седемдесет калории на килограм). Вярвам, че картофите, с които разполагам, ще станат за семе. Проблемът е, че не мога да отгледам достатъчно. Бих могъл да отгледам примерно сто и петдесет килограма за четиристотин дни (това е периодът, за който имам осигурена храна). Това прави 115 500 калории, средно по двеста осемдесет и осем калории на ден за гладните дни, които ще последват. При моите ръст и тегло, и при най-икономичен хранителен режим ще са ми нужни по хиляда и петстотин калории дневно.

Много съм далече от това число.

С други думи, няма как вечно да се изхранвам от нивата си. Но пък мога да удължа живота си. Картофите ще ми стигнат за седемдесет и шест дни.

Картофите ще продължават да раждат и след първите четиристотин дни, така че през следващите седемдесет и шест ще отгледам картофи с хранителна стойност от двайсет и две хиляди калории, което ще ме поддържа още петнайсет дни. След това ще е повече или по-малко безсмислено да продължавам. В крайна сметка отглеждането на картофи ще отложи кончината ми с приблизително деветдесет дни.

Иначе казано, ще започна да гладувам не в ден 400, а в ден 490. Това несъмнено е напредък, но единствената ми надежда за спасение е да оцелея до ден 1412, когато ще пристигне „Арес 4“.

Това са около хиляда дни, за които нямам храна. Храна, която нямам идея как да си набавя.