Читать «Майко!!!» онлайн - страница 2

Противно на очакванията ви, на другата сутрин привличането между двама ни не намаля ни най-малко. Никой от двамата не се събуди с отчаян вик на ужас при вида на човека до себе си. Никой не изрече стандартните фрази „Ебането не е повод за запознанство“, „Да си останем приятели“ или „Дай си телефона, обещавам да ти се обадя“. О, не! Бяхме далеч от това. Дори повече — прекарахме цял ден в някакво опиянение. Обикаляхме из града, държахме се за ръце като влюбени ученици, целувахме се по улиците, без въобще да ни е грижа за хората около нас… с две думи, бяхме щастливи.

Едва когато надвечер се прибрахме в моята тясна квартира на Уест Пойнт Авеню, тя ми сподели защо красавица като нея е била сама вечер. Просто тогава цял ден никой не се сетил да я потърси; нито един от така наречените й „приятели“ не благоволил да й звънне поне по телефона. А все пак тогава бил рожденият й ден…

Думите „рожден ден“ събудиха нещо в мен. Тази нощ — нощта на 31 октомври срещу 1 ноември, или Хелоуйин — се бях родил някога… и тази нощ трябваше да умра!

Когато й казах, плака като малко дете. Чувствала се като убийца. Заради нея съм бил забравил какво трябва да правя. Тя била виновна, че се била отдала на емоциите си. И така нататък. Помолих я да не говори глупости. И без това нямаше смисъл. Казах й, че искам да си тръгне — не знаех какво оръжие ще изберат убийците, а не исках да пострада заради мен. Отказа.

Сега е 23:55 ч. До полунощ остават още само пет минути. Седим прегърнати в квартирата ми и с ужас се вслушваме в мразовитото тиктакане на часовника, през което сякаш нахлува целият студ на гробищата… които скоро ще приберат и двама ни. Сякаш очаквам подът на тесния апартамент да се разтвори и от ада да се покаже пламтящото в огнените езици на собствената си злоба лице на майка ми, изкривено в триумфа на последната проява на животинско безсилие. Иска ми се да изкрещя, да й кажа, че само още един ден — и щях да бъда щастлив, жив, всемогъщ, да й се примоля за отсрочка… Само още един-единствен ден! Мамка му, та това са само 86 000 секунди; какво са те за един безкраен живот в пъкъла, към който винаги съм те тласкал! Майко!!!

Химикалът ми вече спира да пише.

Часът е 23:59.

А майка ми не идва и не идва.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1523]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40