Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 3
Нора Робертс
— Да яздим, тате! — Брин извърна глава, изгледа го умолително с големите си тъмни очи. — Моля те! Да яздим!
— Една обиколка и после си искам чая. — Намигна на Брана и подкара коня в галоп, което накара момчето да закрещи от радост.
Брана вдигна кошницата си и премести малката Сърха в ръцете си.
— Хайде, стари приятелю — обърна се тя към Кател. — Време е за твоя тоник.
Тръгна към красивата къщичка, която Оуен бе построил със сръчните си ръце и силни рамене. Вътре разпали огъня, настани удобно дъщеря си и се зае да приготвя чая.
Погали Кател и му сипа от тоника, който специално правеше за кучето, за да укрепва здравето и избистря погледа му. То беше нейният водач, част от сърцето й, помисли си тя, и искаше да удължи живота му с поне няколко години. Щеше да разбере кога е дошъл моментът да го остави да си иде.
Но не още, не бе време за това.
Сложи в чинийка медени питки, малко конфитюр и тъкмо сервира чая, когато Оуен и Брин влязоха ръка за ръка.
— О, колко хубаво мирише.
Той разроши косата на Брин, наведе се да целуне Брана, без да бърза, както правеше винаги.
— Връщаш се рано — подхвана тя, но в същия миг майчиното й око забеляза как синът й се пресяга към питките. — Първо си измий ръцете, момчето ми, после седни да си изпиеш чая като джентълмен.
— Не са мръсни, мамо. — Той протегна ръчички.
Брана само повдигна вежди при вида на изцапаните му пръстчета.
— Измийте се. И двамата.
— С жени не се спори — обясни Оуен на Брин. — Това е урок, който трябва да запомниш. Довърших навеса на вдовицата О’Браян. Самата истина е, че синът й е безполезен като цици на козел и се запиля нанякъде. Работата потръгна по-бързо без него.
Говореше за работата си, докато помагаше на сина си да избърше ръцете си, продължи да разказва и докато вдигаше високо дъщеря си, от което тя запищя весело.
— Ти си радостта в къщата — тихо каза Брана. — Светлината в нея.
Той само я изгледа мълчаливо, остави бебето в люлката му.
— Ти си сърцето й. Седни, почини си малко. Пийни чай.
Той изчака. О, тя знаеше, че е от най-търпеливите мъже.
Или най-упоритите, понеже едното качество често бе същото като другото, или поне когато ставаше дума за човек като нейния Оуен.
Затова, когато домакинските задължения бяха привършени за деня и вечерята приключи, когато децата бяха сложени в постелите им, той я хвана за ръка.
— Ела да се разходим заедно, моя прекрасна Брана, в тази хубава вечер.
Колко често, замисли се тя, й бе казвал тези думи, докато я ухажваше и докато тя се мъчеше да го прогони като нахална муха от лицето си?
Сега просто взе шала си — любимия й, направен от Тийгън — загърна раменете си. Погледна към Кател, който лежеше пред огъня.
— Ще завали скоро — каза тя. — Преди зори.
— Значи, имаме късмет, че нощта е пред нас. — Сложи ръка върху корема й. — Всичко наред ли е?
— Да. Малкият е много пъргав и не се спира на едно място. Прилича на татко си.
— Разполагаме с достатъчно средства, Брана. Можем да платим на някоя жена да ти помага.