Читать «Магията на кръвта» онлайн - страница 167

— Съгласни — отвърнаха останалите.

И тя започна.

— Вино и мед, сладко и тъмно. — Сипа и от двете в купа. — За да помогне на искрата вътре в теб да пламне. Билково масло и радостни сълзи примесени са вътре, за да заглушат страха ти. От сърцето ми три капки кръв. — Тя убоде китката си близо до пулсираща вена и добави три капки в чашата. — Сестро, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

Тя подаде купата на Фин.

— От сърце и от душа аз давам капки три от кръвта си. Сестро, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

Когато свърши, прехвърли купата на Конър.

— В нов път поемате сега и давам ви три капки от моето сърце. Любима, братко мой, споделям светлината си и с двама ви.

И беше ред на Айона.

— Ти си моето сърце, мойта светлина, която грее силно в мрака. От туптящото ми сърце за сестрата и любимия човек една, две и три. Споделям светлината си и с двама ви.

— Запечатан с огън, чист и бял, дара си ний даваме в таз нощ. — Брана взе купата, вдигна я високо и вътре блесна бял пламък. — Благословен е този дар и онези, които го приемат, знаят, че от правдата сме всички водени. От купата за един, за двама сипваме ний таз светена отвара.

Течността в купата се издигна на фонтан, раздели се надве и всяка струя се изви в дъга към очакващата я чаша.

Брана даде знак на Конър и Айона.

— Най-близките ще трябва да предложат дара.

— Добре. — Айона взе едната чаша и се обърна към Бойл. Докосна бузата му, после му подаде чашата. — На това място и в този час поднасяме ви тази сила. Ако избрал си по своя воля да я приемеш, отвърни ми с тези думи: „Приемам я в тялото си, в сърцето и душата си по своя воля. Както казахме, да бъде тъй“.

Той повтори думите, поколеба се само за миг, после впери поглед в очите й. И изпи отварата.

Конър се обърна към Мийра, изрече думите си и нейните също.

Тя му се усмихна широко, не можа да се сдържи, отпи от чашата.

— Това ли беше? — попита тя. — Получи ли се? Не се чувствам по-различно.

Погледна към Бойл.

— Не, нищо различно.

— Как ще разберем, че е станало? — настоя Мийра. Окръжаващият ги пламък се издигна високо към тавана. Въздухът затрепери от светлина и горещина. Бляскав лъч се спусна над главите на Бойл и Мийра като приветствие.

— Това — заключи Конър — е доста показателно.

— Какво можем да правим? Какво трябва да направим?

— Ще благодарим, ще затворим кръга. — Брана се усмихна на приятелката си от детинство. — После ще видим.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Оказаха се схватливи ученици и само след седмица вече и двамата можеха да запалят свещ. Брана реши да преминат от това основно умение към другите елементи.

Не остана изобщо изненадана, че Мийра демонстрира повече способности за работа с въздуха, а Бойл  — с огъня. Отново същата връзка, заключи тя. Мийра с Конър, Бойл с Айона.

Отделяха доста време за тренировки, за разкриване на способностите си и напредъкът им радваше Брана. Мийра вече можеше да завихри доста приличен циклон, а връзката й с конете беше още по-силна. Когато го предизвикаха, Бойл можеше да сътвори огнено кълбо с размера на топка за голф.