Читать «Магарешката салата» онлайн

Братя Грим

Магарешката салата

Имало едно време един млад ловец. Отишъл той веднъж в гората и взел да търси удобно място, където да се скрие и да дебне дивеча. Било му леко и весело на душата, вървял бодро и си подсвирквал. Изведнъж срещу него се появила стара, грозна жена, спряла го и му казала:

— Добра среща, момко! Весел си ти, радостен, а аз съм гладна и жадна. Дай ми малко милостиня.

Съжалил се ловецът над бедната старица, бръкнал в джоба си и й дал няколко монети, макар че не бил богат. После понечил да продължи пътя си, но старицата го задържала и казала:

— Слушай какво ще ти кажа, драги ловецо! Ти имаш добро сърце и аз ще ти подаря нещо. Върви все по този път и скоро ще стигнеш до едно дърво, на което са кацнали девет птици; те държат в ноктите си един плащ и се бият за него. Вдигни пушката и стреляй сред тях. Те ще пуснат плаща към тебе, но ти ще улучиш и една от птиците и тя ще падне мъртва на земята. Прибери плаща и го пази добре, защото той е вълшебен: метнеш ли го на раменете си и пожелаеш ли да отидеш на което и да е място, в миг ще се намериш там. А на мъртвата птица извади сърцето и го глътни цяло; тогава всяка сутрин ще намираш по една жълтица под възглавницата си.

Ловецът благодарил на старицата и си помислил: „Хубави работи ми обеща, дано да са верни“. Но като направил стотина крачки, чул над главата си птичи крясък. Вдигнал очи и видял много птици, които дърпали с човки и нокти някакво платно, сякаш всяка искала да го грабне за себе си.

— Чудна работа — рекъл ловецът, — излиза точно така, както ми рече бабичката.

Свалил пушката от рамо, прицелил се и гръмнал.

Разхвърчала се перушина, птиците се разлетели със силен крясък, но една паднала мъртва на земята; плащът също се спуснал бавно надолу. Направил ловецът каквото му поръчала старицата: разрязал птицата, извадил сърцето й и го глътнал, а плаща прибрал и го занесъл вкъщи.

Като се събудил на другата сутрин, спомнил си обещанието на бабичката и решил да провери дали се е сбъднало. Вдигнал възглавницата и пред очите му лъснала жълтица; на другата сутрин намерил още една жълтица и това се повтаряло всеки път, когато се събуждал. Така се събрала цяла купчина злато, а ловецът си казал:

— Каква полза от всичкото това злато, като си стоя у дома? Ще тръгна да видя какво става по света.

Сбогувал се с родителите си, метнал пушката през рамо, а раницата на гръб и тръгнал по света. Минал през една гъста гора, а когато излязъл от нея, видял в далечината голям, красив замък. На един от прозорците стояли старица и чудно хубава девойка. Старицата била магьосница и казала на девойката:

— Мила дъще, онзи човек, който излезе от гората, крие в себе си вълшебство. Трябва да го приспим и да му го вземем, защото то подобава повече на нас, отколкото на него. Той носи в себе си птиче сърце и благодарение на него намира всяка сутрин по една жълтица под възглавницата си.

Разказала й подробно какво трябва да се направи и накрая я заплашила:

— Ако не ме послушаш, ще си изпатиш.

Приближил се ловецът до замъка, видял девойката и си казал.