Читать «Магазин за играчки» онлайн - страница 2

— Не бихте ли могли да ми обясните как действува това нещо? — запита полковникът, като се наведе напред.

Продавачът засия и взе една от играчките.

— Ето, погледнете тук, сър… — той свали горната част на модела. — Нали виждате, във всеки край има разположени космични вълнови намотки. — Той посочи с молив пластмасови оси с необикновенна форма, с диаметър около дюйм, на които бяха навити как да е няколко намотки от медна жица. Освен тези оси с намотките вътре в модела нямаше нищо друго. Намотките бяха съединени помежду си, жиците водеха към пулта за управление и изчезваха в дъното му.

Биф Хаутън иронично погледна модела и премести погледа си върху лицето на продавача, който явно не обръщаше никакво внимание на този признак на недоверие.

— Вътре в пулта за управление има батерия — продължи младият човек, като свали капака на пулта и посочи обикновена батерия от джобно фенерче. — Токът от батерията минава през включващото устройство, през сигналната лампичка и отива във вълновият генератор.

— Искате да кажете — прекъсна го Биф, — че токът от тази нищожна батерийка минава през тоя обикновен реостат и попада в тези безсмислени намотки вътре в модела и че това не може да даде никакъв ефект. А сега ми кажете честно какво кара модела да се издига във въздуха? Щом ще плащам осемнадесет долара за тая тенекия, искам да знам поне какво купувам.

Продавачът се изчерви.

— Извинете, сър — промърмори той, заеквайки от смущение. — Аз съвсем не се опитвах да скрия нещо от вас, сър. Както и всяка вълшебна играчка, вълнолетът си има тайна и тази тайна не може да ви бъде открита, докато не го купите. — Той се наведе със заговорнически вид. — Но аз ще ви открия една друга тайна. Цената на модела е прекалено висока и никой не го купува. Директорът каза, че ако има желаещи, моделът може да се продаде и за три долара. Ако искате да имате модела на тази цена…

— Съгласен съм, мойто момче! — не го остави да довърши полковника и хвърли върху щанда три банкноти по един долар. — Такава цена съм готов да платя за играчката, както и да действува тя. Момчетата в лабораторията ще останат във възторг от нея — добави той, като почука по гърдите крилатата ракета. — Е, а сега — как все пак лети?

Продавачът с тайнствен вид се огледа наоколо, приближи се до полковника и прошепна:

— Канапче! Или по-точно черен конец. Той минава от носа на кораба през малката макара на тавана и обратно към ръката ми — завързан е ей за този пръстен, нали виждате? Когато отстъпвам, ракетата се вдига. Това е всичко.

— Всички хубави илюзионни трикове са много прости — измърмори полковникът, като проследи с поглед конеца, — особено когато се отвлича вниманието на зрителите с разни уловки.

— Ако нямате по ръка черна маса, можете да използувате черна покривка — забеляза младият човек. — Освен това този фокус става още по-добре на фона на отвора на врата, ако само, разбира се, в задната стая е изгасена светлината.