Читать «Лятото на ангелите» онлайн - страница 3

— Ако ще ставаш по-рано от обикновено, разумно ли е да ме водиш до Феърфакс тази вечер?

— Как иначе ще стигнеш до работа? Нали те взех направо от службата?

— Ох, вярно. Но въпросът си остава.

— Бих се радвала да пренощуваш — уверявам я аз и свалям ръка от волана, за да подръпна една от къдриците й, — стига да нямаш против да поспим.

— Обичам да спя — отвръща Шевон сухо. — Старая се да го правя всяка нощ, ако ми се удаде възможност.

Отвръщам с достойнство и зрялост: оплезвам й се. Тя пак се смее и отблъсква ръката ми.

Живея в тих квартал в покрайнините на Манасас, Вирджиния, на около час югозападно от Вашингтон, и веднага, щом слизаме от магистралата, нашата кола остава единствената на шосето и през по-голямата част от пътя не се мярка никой друг. Шевон се изправя в седалката, когато минаваме през квартала на Вик.

— Казах ли ти, че Марлийн ми предложи да направи малинов крем за рождения ми ден?

— Бях там, когато ти го предложи.

— Малиновият крем на Марлийн Хановериан — повтаря Шевон замечтано. — Бих се оженила за нея, ако имаше такива наклонности.

— И ако не беше по-възрастна от теб с петдесетина години, нали?

— Тези петдесетина години са я научили да прави най-хубавите каноли с фъстъчен крем на света! Даже много си ги харесвам тези няколко десетилетия отгоре!

Завивам по улицата си, по това време на нощта повечето къщи са тъмни. Тук живеят предимно млади и наскоро задимени специалисти, самотници домошари и пенсионери, които са свили перките. Къщите са малки, с по една и две спални, кипрят се като отделни цветя насред прилични по размер дворове. Аз лично не мога да опазя нищо зелено, дори и животът ми да зависи от това — не ми се позволява да докосвам многобройните растения в апартамента на Шевон — но в замяна на помощ с прането и кърпенето съседът ми Джейсън се грижи за моя двор и общата градина, която се простира между къщите ни. Той е мил старец, все още привлекателен и малко самотен след смъртта на съпругата си — и мисля, че сделката е изгодна и за двама ни.

Алеята към гаража се намира от лявата страна на къщата и продължава една кола дължина по-навътре в двора. Докато гася двигателя, автоматично проверявам дали задната веранда с плъзгащата се френска врата изглежда нормално. С професията ми е свързано определено ниво на параноя и тя ми се струва нормална цена спрямо постиженията ми — поне в добрите дни, когато съм успяла да спася някое дете и да го отведа на сигурно място в дома му.

Всичко изглежда непокътнато, така че отварям вратата на колата. Шевон грабва чантите ни от задната седалка и тръгва пред мен по извитата пътека към предната веранда.

— Смяташ ли, че утре Вик ще донесе закуска, която майка му е приготвила?

— Днес ли? Има вероятност.

— Ммм, с удоволствие бих хапнала датски сладки. О, оха! Само като се сетя за онези охлювчета с ягоди, сметана и крема сирене…

— Не забравяй, тя ти предложи да те научи на сладкарство.

— Само че Марлийн е много по-добра от мен… — Шевон подминава сензора за движение и лампите на верандата светват, а тя се усмихва през рамо към мен. — Освен това не бих доживяла до печенето, ако се захвана да ям… О, боже мой!