Читать «Лятно утро» онлайн - страница 7

— Заради твоето идване.

— Това не е ваш празник, а мой.

— Кой го оспорва?

Директорът на института сложи на рамото ми мека ръка, също като дядовата. Беше се приближил отзад и аз не го видях веднага. В стаята вече се насъбраха пет-шест души. Усмихваха се като немирници, които са успели да мушнат жаба е чантата на омразния си учител, и той, горкият, е пъхнал в нея ръката си точно преди да вдигне на дъската някой двойкаджия.

— Е, как е? — попита ме директорът. — Могат ли да ни поздравят?

— Нас ли?

— И тебе в това число. Ти не разбра ли как се намери тук?

— Защото ми се искаше.

— Защото успяхме да се настроим на твоите биовълни и да излъчим постоянен сигнал. Пътувал си насам, защото те викахме.

— Жалко — рекох.

Очакваха друга реакция. Сигурно някаква смесица от възторг и недоверие.

— Не вярваш ли?

Вече вярвах. Но не можех да им разкажа за зазоряването, за момичето с червената чанта, за запасния полковник, за скърцането на боровете и за божура върху мокрите дъски.

— Къде тръгна?

— Че няма тук да пиша заявление за напускане.

— Я не се щуросвай — каза директорът. — Не можехме да те предупредим. Опитът нямаше да е чист.

— Аз не заради това. Аз заради зайците.

— За какви зайци?

— И заради морските свинчета. Жал ми е за тях. Ще си сменя работата.

Излязох и ги оставих искрено недоумяващи. Незаслужено им развалих празника, макар че не си отмъщавах и дори не им бях обиден. Просто те нямаше да ме разберат, а аз исках да запазя поне частица от това мое утро.

— Ама почакай де! — викаха ми от портичката. — Ти самият потроши няколко години за тая работа. Това е и твое дело. Мислехме си колко ли ще се радваш!

Нищо не отвърнах.

На перона все още беше пусто. Ами че рано е, шест часът заранта. За да бъде пълна картината, оставаше само божурът да е отъпкан — цветист детайл за сантиментален разказ. А божурът си лежеше, грееше се на слънцето, боровете шумяха, нищо не се беше променило. И аз не знаех да чакам ли мотрисата или да се върна в къщата сред старите ябълки и борове, дето вече пият чай и дружно се кикотят, спомняйки си как съм се качил на верандата, а сетне съм хукнал, гонен от някаква странна и смешна обида…

Информация за текста

Кир Булычёв

Летнее утро,

Сканиране и разпознаване: Мандор, 2000

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1238]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:30